Антология в памет на поета
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Дали е случайно това, че пред родната къща, почти пред прага на всекиго от нашите духовни водачи, поети и будители има най-малко по една лоза? Дори и там, където климатът и надморската височина не предполагат това насаждение. Но лозите ги има! Бащите и дедите ни като че ли са получавали свише заръката и са садили лоза… Навярно интуитивно са долавяли нейния символ и смисъла на това - да я има в двора, пред вратата на челядта… Както, да кажем, в Гърция или в Далмация садят маслиновите дървета. Там символът е различен от нашия… За жалост, не е жив Марко Семов, та да разплете това неизречено тайнство на народопсихологията ни. Той умееше да прогледне зад всяко понятие, жест и традиция и да види там народната душа… Какво ли би видял в лозата? Корена? Силата на рода? Дълговечността му? Любовта към живота? Плодовитостта в семейството? Патриархалната традиция - най-старият в къщата да зареже лозата и щедро да я полее с червено вино, та да роди и вино да се лее по сватби и кръщенки, при изпращане на гурбет или при… преливане за помен… Виното - кръвта Божия, е част от това тайнство.

Помните ли старата лоза пред родния дом на Войводата Ботьов в Калофер? Стара и груба е кората й, удебелена, с много „очи” - следи от дългогодишните резитби. Какво ли е чула през всичките тези години тя? А лозата в двора на Апостола? На харамията Яворов?…

Лози от прочутите местни сортове има и в родния двор на ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ. Ето, за техния символ съм вече напълно сигурна, защото сам Ивайло е разсъждавал пред мен на тази тема. Затова навярно така често срещаме образа на лозата (или на виното!) в поезията му:

„Давай, раздавай, мъжка дружино,
мъжка любов до искрица.
Всеки да хване чаша вино
и женска ръка в десница!”
(„Допиване на последната чаша”)

Или във великолепните стихове:

„…лозята бяха светли, памидът беше чер,
а есента се любеше със лятото в октомври.”

И по-нататък:
„…и после стана нещо като във нямо кино:
сред жадните й устни блестеше капка вино
и без да кажа нищо, аз виното изпих…”
(„Спомен през октомври”)

Нека спра дотук - стиховете на Ивайло ухаят на мавруд и мерло, и опиват с тази негова родолюбива южна енергия, с любовта си към човека и земята. Впрочем, точно родната му земя е прикътала у себе си символа на лозата - с нейния дълбок и витален смисъл… Ивайловград и винарството са два житейски синонима, които точно прилягат на поета…
Щастлива съм, че се сетих за лозата и нейния символ. А се сетих, защото я видях насън. И Ивайло беше там, и извивките на Тракия…Свързах с лозата и Специалната награда на Славянска академия, която тя връчва в националния конкурс „Ивайло Балабанов”. Тази награда - издаването на Антологията „Балабановата лоза” - ще е освен за един от номинираните автори, също и за всички онези от краткия списък на отличените, както и за други достойни стихове на поети от предходни поколения - една поетическа щафета на тема „Отечество”, в духа на традициите в поезията на Ивайло Балабанов. Това ще е най-смисленият начин да прелеем могилата му и да го споменем. За истинския поет най-важни са (дори и да ги няма!) не петте лева, които ще получи като отличие, а признанието, че поезията му е с общ корен с Ивайловата поезия!

Побързах да споделя със сина на поета - Атанас Балабанов, и още една идея. И той я осъществи - като истински достоен син на своя баща. Паметникът на Ивайловия последен дом е отдавна готов. И там, над главата му, зад мемориалната плоча, синът му посади лозичка, която вече се вдига нагоре. Когато тя се „протегне” достатъчно, ще легне върху подходяща пергола… Ще расте лозата, ще прави сянка, ще събира пчелички, които ще шепнат своите стихове… Младите поети, идващи в Ивайловград за всеки конкурс, ще могат да отиват там, където ще ги среща Балабановата лоза… А стиховете им, събрани в едноименната книга, ще се четат и превеждат и на други славянски езици, и ще пазят спомена за Ивайло - Небесният гурбетчия… Както и спомена за онези поети, преплели корена си с коренището на Балабановата лоза.

Наско - Атанас Балабанов, подбра сорта на лозичката. А ние ще подбираме сорта поезия, подходяща за по-нататъшните наследници на именития ни поет.

Тази година на 28 август Небесният гурбетчия навършва 80 години… На тази годишнина посвещаваме антологията, която държиш сега в ръце, читателю. В нея са поместени най-вълнуващите стихове за Отечеството, написани от народния поет Ивайло Балабанов. Те са нашата таблетка против болката от националния нихилизъм на времето ни. И нашата капчица надежда, която ни е спасително нужна, за да продължим нататък.
В книгата са включени също - като щафета между поколенията поети - и 60 стихотворения на същата тема от подбрани съвременни български автори, по едно от всекиго. Сред тях са и наградени поети от двете издания на Националния конкурс за поезия „Ивайло Балабанов”, който се провежда с домакинството на Община Ивайловград.

Знаем, че неговите земляци от Ивайловград и от родното му с. Хухла няма да го забравят. Нека и ние да си спомним за него, приятели. Да си сипем по чаша червено вино, да отлеем и да отпием за големия български поет, чийто дълбок тракийски корен укрепва сипея и не разрешава на почвата на духа ни да се свлича надолу…

Елка Няголова