МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ
превод: Асен Белковски
В ДАЛЕЧЕН ЮГ НАСТРОЕНИ СТРУНИ
Аз зная край далеч под небосклона сини,
где пенеста вълна се на простора лей,
где чуй се рабски стон по урви и долини
и цял един народ през сълзи песни пей.
Със скръб безкрайна аз на звучната си лира
при жалний зов на Юг тез песнички изпях;
в тях огнено сърце звук вечно ще намира,
на своя роден брат ще чуй гласа във тях.
Духът си угнетен да облекча жаднея
като разкажа с тях, що видех и що знам,
ще потрепериш ти, кога слова залея,
от бедний призрак сал на туй що става там!
НА ПЪТ ЗА МАКЕДОНИЯ
Аз там летя, где сълзи леят,
къде проклинат своя дял,
под черно робство, где живеят
и с скръб се й погледът налял.
На своя роден брат да кажа
две думи ласкави, добри,
да му събудя с тях куража
тирану кръв да не дари.
Над пълната му с рожби нива
веч стига се теши злодей -
и Македония щастлива
ще нявга слънце да огрей.
Не даром духът на народа
зората си съзира сам:
„От Север ще изгрей свобода” -
Русия чака робът там.
МАКЕДОНСКИ СЪЛЗИ
O, македонецо, мой брате,
ридаепг ти - защо, кажи?
Какво се гнезди във душа ти,
в сърцето ти какво лежи?
„Пришлецо от земя велика,
свикнал да бъдеш властелин,
ще ми разбереш ли езика?
Свобода искам - робски син!
„Виж наший край е в разорене!
Тук кръв порой - там детски плач,
о, чуй, как майка клета стене
в ръцете на злодей - палач!
„С насъщний труд не смеем ние
да храним радостни сърца -
тиран без милост коли, бие
жени и майки и деца.
„Тръгни по целий край заробен,
где майка люлчица люлей,
ще чуеш ти над писк злокобен,
как тя за смъртна битва пей.
„На радост и любов сърдечна
не ще да чуеш песента -
една е нашта тема вечна:
ликът студени на смъртта.
„Спомни ни ти на звучна лира
и разкажи на своя край,
че македонецът умира,
към вас за помощ кат ридай!”
СЛЕД ИЗТЕЗАВАНИЕТО
Съмнало се. Готов конвоят чака.
„Гяури, хей, станете, хайде в път!”
И те вървят, желязо звънко трака,
окови тежки те едва влекат.
Не в сладък сън - в стенанья нощ минаха,
по тях кръвта засъхнала личи;
таз черна нощ, не отдих те видяха,
а грозна смърт и кръвнишки очи.
По тях нощеска е плющял камшика,
че в глуха нощ палачът е мъчил
дано изскубне тайната велика -
той призори е сам глава склонил.
Потомък Юдин е открил тирану
на Винница къде е тайний склад -
затворите се пълнят непрестанно
и мрат и гният там във кръв и смрад.
През улиците бърже ги превеждат,
заптьета рой вървят отпред, отзад -
просълзени пленените съглеждат
как радостно ги среща целий град.
Поп-Арсов вижда майка си - подава
обятья тя, се кръсти и ридай:
„Умри ми, чадо, но недей издава
под мъки смъртни своя роден край.”
От вси страни народът голоръки
обятия простира в техний път
и в звучен хор с привет прощален в мъки
ги насърчава гордо да умрат.
МАКЕДОНИЯ
Аз зная земя благодатна -
със дарби я Бог надарил,
природа най-чудна, най-знатна
със пълни е ниви покрил.
Тя там е, где Вардар протича,
мятежно где Струма се лей,
гранит планините облича,
море - изумруд се синей.
Със Божии дарби напразно
лелее природа тоз край -
и лете и зиме тъй ясно
над него ми слънце сияй.
Чуй, плач се от тамо издига -
узнаваш ли нашия брат,
що стене под тежка верига
забравен от целия свят?
Във всяка душа на земята
се крие Божественний дар,
той дреме, догдето сърцата
най-после не пламнат в пожар.
В уречений час затръби ли
за мщение рабска тръба,
и робът със сетни си сили
ще влезе във смъртна борба.
Тогава ще падне ислямът,
ще съмне след дългата нощ
и в кърви, измита от срамът,
ще блесне славянската мощ.
ШИПКА
От връх скалите на Балкана,
кога куршум е въздух драл -
пред ордите на Сулеймана
народът руский умирал -
Кога порои кръв юнашка
течала в росната трева
и под удар, под остра шашка
падала не една глава; -
Над българина свободата
пръв път от тоя кът изгря -
и разтрепера се земята,
видя щеш русинът как мре.
На теб, о, Шипка, чу тирана,
звънът на мстителния меч.
Ти паметник безмълвен стана
на туй, що не умира веч.
И вий, на Севера безкраен чада,
елате всички, стар и млад,
духът на тоз народ, що страда
е тук заровен, сякаш клад!
Нек враговете на Русия
да бълват своя змейски яд,
в туй гробище гнезда да вият,
да я позорят и петнят -
ще минат дни, изчезнат царства,
но Шипка пак балканский син
ще спомни - в вековечно братство
сковал ни й спящий исполин.
Казан, септемврий 1900 г.
——————————
сп. „Българска сбирка”, бр. 6, 1.06.1901 г. Подписано: Вещий Олег
