Александър Александрович Башмаков (Александр Александрович Башмаков) (25.12.1858 (06.01.1859) - 01.08.1943) е руски писател - поет, публицист, етнограф, антрополог, а също издател и политик. Юрист по професия. Роден в дворянско семейство в Одеса, Руската империя. Завършва право в Новоросийския университет (1881) и през същата година пристига в България, където заема поста секретар на Законодателната комисия в Източна Румелия. Основател и пръв директор на Пловдивската народна библиотека. Поставя основите на археологическия музей в България. Събирач и изследовател на българските народни песни. Автор на трудове по българска история, фолклористика и право. Сътрудничи със стихове и изследвания на сп. „Българска сбирка”, „Светлина” и др. През 1882 г. пътува из Македония и на археологическия конгрес в Одеса през 1884 г. изнася доклад за българската народна поезия. В 1882 г. се връща в Русия. През 1882-1885 г. е адвокат в Одеса, градски мирови съдия и председател на конгреса на мировите съдии в градовете Дубно и Либава. Участва в откриването на първата в Европа Пастьоровска бактериологична станция в Одеса, сътрудничейки си с Иля Мечников и Николай Гамалея и кореспондирайки си с Луи Пастьор. Участва в съдебната реформа, провеждана в Прибалтика. Работи като мирови съдия в Прибалтика и разработва законодателство в комисията, подготвяща новия общоимперски граждански законник. Панславист, виден деец на Славянското движение, привърженик на идеологията за „монархически национализъм”. В 1898 г. постъпва на юрисконсултска служба в Министерството на външните работи. В 1899 г. пътува през България в Македония. Пише за статии за бедственото положение на македонските българи под османска власт. Чуждестранен член на БАН (1902). През 1904-1905 г. е редактор в официалното дипломатическо издание на външното министерство „Журнал дьо Сен Петерсбур”, излизащо на френски език. На 1 октомври 1905 г. купува издаването на вестник „Военное время” и го преименува на „Народний голос”. По време на революционните събытия от 1905-1907 г. многократно се изказва за необходимостта от противодействие на революционните сили, а в началото на 1906 г. създава Руска партия на народния център. Активно участва в I Всерусийски конгрес на Руското събрание на 8-12 февруари 1906 г. в Петербург и във II Всерусийски конгрес между 6-12 април 1906 г. в Москва. В новата партия влизат интелектуалци като Платон Кулаковски, Николай Шипов, Николай Кузнецов, Павел Мансуров и други. По това време става член на Руското събрание, а в 1908 г. е сред инициаторите на създаването на Руското покрейнинско общество. По инициатива на Пьотър Столипин е назначен през 1906 г. за главен редактор на „Правителствен вестник” и остава на този пост до 1911 г. След Октомврийската революция в 1917 г. става помощник на главноупълномощения на Червения кръст при генерал Антон Деникин. В 1919 година емигрира първоначално в Турция, после в Сърбия, а през 1924 г. - във Франция. В емиграция се занимава с етнография като преподава във френската Школа по антропология към Катедрата по палеонтология на черноморските страни и във френския Институт по палеонтология на човека. Умира в Париж, погребан е в гробището Сен Женевиев дьо Буа. Пише под псевдонима Вещий Олег. Съчинения: „Виды крепостничества в Болгарии в турецкую эпоху”, 1885; „Основные начала ипотечного права”, 1891.; „Балтийский вопрос с точки зрения практической внутренней политики”, 1893 - 1894; „Очерки поземельного устройства прибалтийских крестьян”; „Алтайские очерки”, 1896; „Институт родовых имуществ перед судом русской юрисдикции”, 1897; „Русские пути в Монголию”, 1899; „Болгария и Македония” (под псевдонима Вещий Олег), 1899; „Болгария и Македония: С иллюстрациями, по фотографиям, снятым на месте и с картой Западной Македонии.”, 1903; „Законодательная техника и народное право”, 1904; „За смутные годы. Публицистические статьи и речи”, 1906; „Органические недостатки нашей выборной системы”, 1907; „Великое рушение”, 1907; „Народовластие и государева воля”, 1908; „Балканские речи”, 1909; „Очерки права родового, наследственного и обычного”, 1911; „Последний витязь [П. А. Столыпин]“, 1911; „Триполитания Киренаика в отношении их истории и этнографии”, 1912; „Сербская история до турецкого владычества”, 1913; „Через Черногорию в страну диких гегов”, 1913; „Борьба с немецким засильем в акционерном деле”, 1915 и др.

Публикация:

Поезия:

МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ/ превод: Асен Белковски/ брой 182 ноември 2025