Вилем Завада

превод: Григор Ленков

Дива и тъжна птица,
плаха и чудновата,
сива, невзрачна птица -
буди я шумоленето на тревата.

Излети от дървото като лист,
стрелне се из въздуха като сянка,
каца на навръх на клона все,
за да отлитне в същия миг,
щом само някой там я съзре.

Не пляска с крила, не остри нокти,
не трака с клюн,
като онези птици кресливи,
грамадни, кървави, алчни, грабливи.

Не се и вижда - така е малка,
сърце е само, гушка със песни,
стига й клонче - гнездо да свие,
стига й лъч - на лъча да кацне;
и във кипенето на земя и въздух,
и във кипенето на живота и любовта -
вдига се нейната песен като омара.

Не плаши нощната тишина,
не стряска утринното безмълвие,
а с тихи звуци ги пълни тя…