Людмила Шикина

превод: Найден Вълчев

Син като небето е този ден,
в който аз вървя
посред полето
и над който плуват по небето
облаци
във хубавия ден.

Орбитите мамят и зоват
и планетата пътува бавно
по населения тъй отдавна
със звезди
и със ракити
път.

А зад този ден
мълчи смъртта.
Но безсмъртието
също там е.
Ленът люшка синьото си
знаме.
Лебеди летят във утринта.