Людмила Шикина

превод: Захари Иванов

***
Пред огъня стои жена
в печал. Молитвено ръцете
издига тя
като лалета
в настъпилата тишина.

И връща се назад сега
по свойта памет трудно.
Шуми народът многолюдно,
в очите й гори тъга.

Студено камери блестят
и любопитствуват туристи.
А орган сипе звуци чисти,
с тях милва паметника свят.

И звуците тържествено звънят,
и лягат там
като букети.
А после с тях върху крилете
две птици в синьото летят.

Но тя пред огъня стои
край вечната
могила братска.
Очите й зоват към братство,
към бъдещите светли дни.

По нейните ръце-лалета
във тишината заредена
в миг затрептя
кръвта червена
на падналите в бой момчета…