Людмила Василиевна Шикина (Людмила Васильевна Шикина (Михалкова)), руска поетеса, е родена на 20.01.1932 г. в село Ермолаевка, Куюргазински район, Башкирия. Завършва Московския педагогически институт (1958) и Литературния институт „А. М. Горки” (1964). От 1949 г. работи в училище и в детска градина. В 1952 г. се премества в Москва, където се занимава с педагогическа дейност - до 1965 г. Печата от 1957 г. - в. “Литературная газета”, в.”Комсомольская правда”, сп. “Новый мир”, сп. “Молодая гвардия”. Автор на 20 поетични сборника, сред които „Ровесница” (1966), „Веснушки - хитрушки” (за деца, 1967), „Испытание” (1970), „Степные ковыли” (1973), „Всему начало человек” (1977), „Час солнца” (1982), „Истоки” (1984), „Птицы белые” (1986), „Голос лета” (1986), „Избранное. Стихотворения. Поэмы. Баллады. Сказы” (1989), „Брат мой” (1992), „Огонь-дорога” (2001) и др. Превежда на руски език редица произведения на башкирски автори. Носител на орден „Дружбы народов” (1984). Лауреат на наградите „Сталинград” (2004), „Андрей Платонов”, „Ал. Твардовски” (2004), „Золотое перо Московии” Умира на 15.10. 2021 г. Живяла в Москва. На български език е представена в колективния сборник „Кръглолика земя” (1987) и с книгата „Егоров кладенец” (1972). На български език е превеждана от Надя Кехлибарева, Ирина Александрова, Найден Вълчев, Захари Иванов и др.

Публикации:

Поезия:

ПРЕД ОГЪНЯ СТОИ ЖЕНА…/ превод: Захари Иванов/ брой 182 ноември 2025

ОБЛАЦИ/ превод: Найден Вълчев/ брой 182 ноември 2025