Тома Измирлиев

НА КОЛЕНЕ

Той бе бледолик младеж,
кротък, мил и симпатичен;
хранеше се със копнеж
и със стихчета лирични.

Маса книги бе прочел -
сбирки, драми и романи,
и от тях си бе създал
своята жена избрана.

И влюбливият поет
- как се случи дявол знае -
зърна някакво носле
и отсече: Тя е! Тя е!

Пред „едничката” жена
влюбено задекламира,
падна той на колена,
любовта си декларира.

Тя бе както всички „те”
- опитна и обиграна -
поетичното хлапе
ловко вкара във капана.

Пред добрата си жена
той и днес табана бие,
пада пак на колена, -
но… дъските й да мие…

ЖЕНА СЪС ЗЕСТРА

Изкара няколко семестра,
на изпита не се яви,
намери си жена със зестра
и нови планове разви:
- Науката е харно нещо,
но хляб не дава вече тя,
че днес на всяка крачка срещаш
гладник с отличен докторат.

Жената ще даде сермия,
ще вложа аз разум и труд,
ще почна смело търговия
и ето ме богат, прочут …
А зестрата бе твърде мила:
апартамент, пари, комфорт
и някаква красива вила
в един добър и скъп курорт.

На тая партия отлична
погледна той с голям мерак
и със момата симпатична
на бърза ръка встъпи в брак.
Съвсем набързо стана сватба
- така, направо - без годеж,
но не тъй бърже се зарадва
на зестра умният младеж.

В замяна на това жената,
с присъщата си доброта,
го сюрпризира за отплата
с балдъзи, шурей, тъст, тъща.
Отседнаха като в дома си
любезни гости цял вагон,
изпълниха кревати, маси,
курдисаха си грамофон…

Въртя се милата дружина
при своя зет любим и млад
и плюска цялата година
в безплатен продоволствен склад.
Но щом се склада поизпразни
и зетят здраво оголя,
тъщата почна да се дразни,
жената в сълзи се обля.

А добродушните балдъзи,
ведно със шурея напет,
разкриха хиляди недъзи
у своя недостоен зет.
Щастливият съпруг изпъшка,
простря се болен и умря,
вдовицата му взе да кръшка
и с нов приятел заживя.