Денис Балин

превод: Елка Няголова

РУСКОТО ПОЛЕ

Не искам нищо да променям,
да скривам под език глаголи.
За тях ще жертвам само мене,
безкрайното поле с монголите…

Аз Богу молех се: „Пази ни!
И не забравяй Ти за нас,
степта безкрайна на Русия,
небето черно с мътен квас…”

Във чудо вярвахме сериозно,
във вождовете си избирани…
Обгръщаше ни мраз до костите,
а лете - тази полска шир.

Домът си ми, Родино мила!
И църквата със кръста есенен.
Свири в душата ми, днес свила се!
Свири ми, руски мой оркестър!

***
Изпила е лятото зрялата ябълка.
И натежа съвсем към земята,
където очаква плода божеството.

Дано издържи още малко животът!
Дървото на Господ е, клонките - също.
Дано нищо в мене не се прекърши!

Тя в топлите дни руменееше дълго.
И дълго трепереше под всеки дъжд,
Посрещаше твърдо поредните загуби.

Днес в бездната падаха. И бяха заедно!
А колко останаха, колко изчезнаха -
все силни и смели, узрели и честни!

Как искам да видя последните листи
в лисичата есен и аз да съм мистика,
да срещна тържествено суровата зима,

да ми се покаже най-страшната тайна -
че всяка случайност не е случайна…
И да ме отмине злокобният час!

* * *
Потопен в Балтийско море,
в прегръдка с водата мътна,
забравих за скръб и бреме,
за всяка беда и смърт…
Тук няма ни дясно, ни ляво,
приятели, ни врагове,
и няма позор, нито слава,
ни умни, ни глупави вести.
Забравих за рими, поеми,
забил пръсти в тинята странна,
забравих за сметки, проблеми…
Но само за теб не забравих!
Изплувах със хъс от дълбокото,
над мен светлина непохарчена!
Вълни се римуват с живота,
морето е кърпичка смачкана!
Защо не съм риба за дълго,
да пия с хриле кислорода
и да потъвам до дъното,
по южни морета да бродя…
Да, по-добре риба наужким,
а не да лежа на вълните,
но аз съм роден на сушата -
греба към брега си стихнал.
Там ти ме очакваш с вълнение,
доплувам до теб за престиж.
Животът е рима за мене
в едно неделимо двустишие.