Габор Гараи

превод: Ангел Тодоров

На склона на Напхеги - там, далече,
във долината шумна на Табан:
не съм аз бил във тоя край мечтан,
но моите мечти го знаят вече.

В горичката, сред шипките, огрени
от слънцето, сред мъх и сред трева -
желал бих там да подслоня глава,
огнище там да видя с пламъци червени.

Ний помним дни на ужаси… Борбата
изведе ни от оня тежък кръг.
Днес право имаме на лозов стрък
и на дъха упоен на цветята.

Днес право имаме - посред другари
да поседим: градината цъфти…
И виждаме ний: нашите мечти
внедряват младост във сърцата стари.

- Да бъдем ний завинаги щастливи!
- И бодри ний да бъдем! - казах аз.
И чух на ангели божествения глас,
гласа на вятъра над цъфналите ниви.

И ето ни във тоя край мечтан,
където никога не сме били по-рано.
Днес имаме това, което бе желано -
във долината шумна на Табан.