Ерих Кестнер

превод: Владимир Мусаков

В коя страна топовете цъфтят?
Нима не знаеш? Ще научиш скоро!
Дори чиновниците там под строй - седят
като в казарми - в своите кантори.

И сякаш са военни. Под елека
с нашивки на ефрейтори поне
с незрима каска на главата всеки
(глави ще видиш много, разум - не!)

Началник, щом поиска нещо там
- а редно е началникът да иска! -
умът застава мирно, сляп и ням,
а пък гръбнакът се превива ниско.

Момчетата се раждат с малки шпори
- войничета от първия си ден.
Затваряй си устата! Щом не спориш,
ще имаш шанс да бъдеш повишен.

А как блажена би могла да стане
страната. И със граждани честити.
Там има ниви, въглища, стомана,
та всички със труда си да са сити.

Но доброта и доблест във сърцата
не ще намериш често в тоя край -
там всеки втори мъж, като децата,
обича на войници да играй.

Не зрее свободата в този кът.
Каквото построят - казарма става.
В коя страна топовете цъфтят?
Нима не знаеш?… В нашата държава!