Леонид Мартинов

превод: Кръстьо Станишев

Русия в тих неделен ден пресекох,
пресекох я в почивния й ден
на ранен влак и преброих смутен
едва стотина хиляди човека,
преминали пространството пред мен.
Тревога изведнъж ме блъсна леко:
къде са другите? Бях изумен,
изчезнал ли е жизненият екот,
от яростното бягство вледенен,
та виждам само равен сняг студен,
в безкраен парсек (1) сякаш изчислен?

О, хората! Ловеше риба всеки
покрай реката, скрит зад храст зелен,
или пък във читалня спотаен
се смееше, че съм слепец навеки.

Влече ме ненаситността в пътеки,
тревожен, неспокоен, вдъхновен.

——–

1. Парсек - астрономическа мярка, равна на 3, 26 светлинни години.