ДЪБ
превод: Димитър Пантелеев
Петстотин пролети той стои,
пълен със зелена прохлада
и със своите клони шуми
сам сред зелените ливади.
И щом сводът се заоблачи -
подхваща песен бунтовна, стара,
като вятър почва да ечи,
когато с бурите разговаря.
И оголи ли го есента,
писне ли зимната вихрушка -
вместо зелените си листа
звезди в короната си люшка.
Люшка ги и чака топли дни
от слънчеви, южни предели,
отново да се раззелени
сред ливадите разцъфтели.
