Панайот Станчев - Черна

превод: Димитър Пантелеев

В страната далечна със ниви богати,
където царува и бедност и стръв,
беснееха бури, проля се и кръв
и в хижи и в царски палати.

Сега там е черна и пуста земята,,
но ето - долита отдолу див глас:
О, час на молби, на проклятие час!.. .
А пее над нивите нощният вятър.

О, слънце на чиста, свещена любов,
преди да целунеш гробовете стари,
преди да са чули те страшния зов,

огрей тия кървави голи полета,
да не знаят измрели деди и другари
чия е кръвта и от кой е пролета.

——————————

в. „Дума на българските писатели”, г. 1, бр, 1, 20.11.1932 г.