Басня

Демян Бедни

превод: Александър Муратов

Където ежът се яви, там няма място за змията.
„Виж, ти четинест дявол на земята!
Ама почакай: вписан ти е в полица дългът.”
Реши змията с ежа да се справи тоя път,
ала от своя сила за това лишена,
тя спусна се към пора
да му налива с много шум
в главата ум:
„Приятелю, погледай със какво съм запасена:
Какъв грамаден таралеж!
Виж, можеш да закусиш до насита!
обаче, дружбата ми ти да разбереш,
на тебе подарявам го честита.
Щом вкусиш, порчо, таралежово месце
и цял живот не ще поискаш друго!”
Това за пора е примамлива услуга.
Текат му лигите, потрива той ръце:
„Резни отдето ти хареса!…
Резни отдето ти хареса! -
съветва го змията. - Ето драги, само си резни!
Ти иожеш да забиеш нокти в неговите слабини
или да му разпориш ти търбуха
и не се бави!”
Но таралежът вече на кълбо се сви.
Нервиран, порът със гърбила на ченгел
извита,
от хищен апетит обзет,
се хвърли върху таралежа като бърз атлет
и се намери … на бодлите.
Змията съска: „Мачкай го, души го като лъв!…
Защо се дърпаш? оглупя ли, що ли?
А порът, сякаш с нож са го проболи,
муцунката му - цяла в кръв.
„Души го ти сама! - се сопна на змията
злобно -
сама го яж . . . без всякакъв дележ.
А колкото до мене, готвено от таралеж
за ядене не ми изглежда май удобно!”

*
Нас би врагът разръфал с кървави резци,
ако от хищници, завоеватели омразни,
не ни ограждат като четина желязна
ножовете на нашите бойци.

1933