Димитър Добрев

Симеон Маринов - „Земя” - стихове, София, 1933

Името Симеон Маринов е познато твърде добре вече. Неговата първа книга стихотворения налага непринудено на вниманието и поезията му.

Спретната и гиздаво издадена книга, която обайва още с първите редове:

Клас класът навежда леко,
утринта едва люлей
нивите, а отдалеко
ранила жетварка пей.

Поезията на Симеон Маринов носи кърмата на майката земя, пръска мириса на смолестите угари, разкрива неговия натюрел, който под знака на живота:

… Братко мили,
непознат си тука ти.
Тук куршума те застигна,
тук без кръст почиваш ти.”

Език сочен, образи богати, чувство прецизно, стихът кован с грижа, ако да не са чужди и грапавини - всичко това е поезията на Симеон Маринов, която му отрежда едно от първите места в новата ни литература.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 5, бр. 9, 1933 г.