Дениз Левертов

превод: Красин Химирски

РАЗГОВОР В ТЪМНОТО

Историята ще ни запомни - поде един.
Мушици сме върху гърба на Левиатан - оспори друг.

Тъй или иначе - продължи първият,
само страх и загуби познаваме.

Сред загубите - другият изрече -
е земният ни път.

И дебнещата смърт - първият вметна.
Другият се съгласи:
ще я посрещнем колективно.

Масовите гробници не са нещо ново - припомни първият.
Ще стигнем ли до тях - запита другият.
Ще паднем мъртви, където ни свари смъртта.

Праха на изпепеплените
ще развеят огнени вихри.

От страх подгонени - живот ли е това? - първият поде.
Кошмар е всеки ден за нас - добави другият.

Бих искал да узная все пак - въздъхна първият -
какво съдбата ни чертае.

Животът ми е мил - откликна другият, -
ала къде ще живеем, когато изчезне света?

ВИСИНИ, ДЪЛБИНИ, ТИШИНА,
НА ВЪЛНИТЕ НЕСПИРНИЯ ПЛИСЪК

Две птици - или пеперуди? -
се губят в синевата влюбено.
Сребристобели,
от облаците по-сияйни
те ликуват -
самотни любовници в лазурния
безкрай.

Опасват рифовете,
прозирни изумрудени плитчини.
А на вълните
отвъд сърдитите дантели,
извезани
по коралови скали
се простира
огромният, ироничен и тъмен
Пасифик.