Цанко Лавренов

Изтекоха вече няколко години от странствуването ми из Света Гора, но все още живея със Светогорските спомени.

Възторгът и впечатленията ще да са били толкова големи и силни, че и сега, колчем стане дума за Света Гора, започват да се нижат пред очите ми великолепните видения от романтични кули, декоративни византийски зидове, кръвноалени църкви, безбройни кубета и майсторски изписани ктитори и икони.

Заминаването ми за Света Гора не беше излетна прищявка. Любовта ми към византийското изкуство и към южния пейзаж ме тикаха към художествената съкровищница на християнския изток.

Наистина, едно пътуване из Света Гора е едно проникване в мистицизъма на православното средновековие, което средновековие, у нас, на Балканите, трае до XIX столетие.

Историята на всички балкански народи се преплита с историята на Атонските монастири. И българските царе са взимали участие в живота на Атон, издавали са грамоти, правили са дарения, давали са права на монастирите.

Много български духовници са прекарали житейския си път в някоя от Атонските обители, които наши зидари, иконописци и резбари са зидали и украсявали с голяма вещина и любов.

През турското владичество, големи кервани поклонници - често пъти над 200 души - са потегляли от разни краища на Бългагария (Банско, Копривщица, Котел, Ловеч и др.) и са пристигали с голяма тържественост в монастирите: Хилендар, Зограф или Ивер, където чорбаджиите - някои от които, още виждаме изписани по стените, са правели големи „иждивения” за успокоение на грешните им души.

И за това, извън изгледните картини, които работих при пребиваването ми в Атон, бях си поставил за задача, да проследя тази българска нишка, която преминава в живота на много от светогорските манастири.

Затова се отбих и работих и в Хилендар - в килията на Отца Паисия, и в Зограф, Ивер, Кастамонит и др. където са се подвизавали българските ктитори - чорбаджии, и в Лавра където е великолепно зографисаната нартика от „болгарина” Захарий Зограф Самоковчанина.

По всички тези подбуди и благодарение съдействието на добри хора, една ранна утрин - в тъмни зори - се намерих на Светогорския бряг, където прекарах сто дни в работа и съзерцание.

През това време се чувствувах наистина честит човек.

——————————

сп. „Братско слово”, год. XI, бр. 3, 1940 г.