ИЗТОЧНАТА ИКОНА
Доскоро, захласнати от блясъка на западната цивилизация, се бяхме отвърнали от своето и отрекохме много художествени ценности - плод на българския творчески гений.
И днес дори много хора смятат старите български икони, пръснати по църкви и монастири, за изделия без художествена стойност, излезли от ръката на повече или по-малко сръчен занаятчия.
И като проява на този фалшив мироглед виждаме вече реалистично третирани икони да изместват стария византийски стил.
Мистицизъмът е присъщ на хората от Изтока, и затова старите икони на източната църква са пропити от силно религиозно чувство и аскетизъм.
Образите на светиите не са образи на земни хора, те не са от земна плът и кръв, каквито са светиите на Католическата църква от Ренесанса насам.
Източният иконописец не прави физически портрет; той цели да даде духовния образ на светеца отшелник или апостол, защото не тялото, със своята анатомия и светло-сянка е забележителното и ценното, което е станало причина, за да бъде отбелязан в аналите на човечеството този или онзи светец.
Багрената двуизмерност засилва духовното в източните икони; в тях няма дълбочина, няма въздух, няма въздушна перспектива. А пък линеарната перспектива е грешна и понякога обратна.
Източният иконописец е преди всичко декоратор; той цели да обагри дадена плоскост с хармонични багри и ритмично построен рисунък.
Той е разказвач и като всеки добър разказвач, спира се на подробностите, които красят образа, и подчертават неговото битие: Св. Георги и Св. Димитър са с разкошни византийски ризници, Св. Никола - с владишки одежди, а Св. Параскева е в монашеско облекло със сърмени или бисерни украси.
Традицията е изковала за всеки светец отделен образ; един е с бяла брада, друг с черна, трети с чаталеста и пр. Византийският канон е определил още и положението на главата, на краката и ръцете.
За пример в изображаването на Разпятието, главата на Христа трябва да бъде наведена към дясното рамо, а краката трябва да бъдат заковани с два гвоздея.
Точно фронтално изписани лица имаме само тогава, когато имаме икона, където е изобразено само едно лице: Спасителят, Св. Никола и др.; или пък когато светецът заема централно място в изобразената група. Във всички други случаи лицата на светците са работени в 3/4 фас. Профилни образи се срещат много.
Групови композиции се предават почти непроменени от поколение на поколение; това се вижда най-добре в иконата „Успение Богородично”, която композиционно през вековете си остава все една и съща.
Разлика се забелязва само в техниката, баграта и сръчността на разните майстори.
Западната иконопис се е развивала под знака на композиционната свобода; иконописецът западняк не бил спъван от никакви канони при разрешение на композиционните си задачи.
Прочутият Папа Григорий е освободил западните художници от романската традиция. Той е издал повеля, в която казва, че всяка икона, която е художествено изработена, и която не дразни религиозното чувство на молящия се христянин, се приема за свещена.
На тази свобода се дължи голямото разнообразие на западните икони. Но, ако от една страна църковното изкуство спечели, от друга страна, то загуби; в иконата се внесе много земно и човешко, и тя загуби от мистицизма си.
Развитието на източната иконопис е било спряно от нашествието на турците: но иконата през вековете е продължавала да живее под знака на източната, естествената диктатура.
Творческият гений на източния иконописец, спънат в композиционния строеж е избил в усъвършенствуване на техниката и разработване на детайла, където имаме изумителни и неразгатни постижения.
Пред стари икони, българският модерен художник стои в захлас, без да може да разбере някои занаятчийски съвършенства. Старите майстори са имали тайни, които не са преминали в днешното поколение.
Стилът и занаятът на някогашните иконописци се тепърва проучва, а този е пътят, като че ли, по който трябва да се мине, за да се възроди нашето родно изкуство - пътят, който води през нашата икона.
Голяма грешка правят днес тези, които въвеждат реализма в църковната живопис - с това те скъсват с традицията, и иконите губят своя източен мистицизъм.
А ние, като народ, сме по-близо до Изтока, отколкото до Запада.
——————————
сп. „Братско слово”, год. III, бр. 10. 06.1933 г.
