ПОДЛЕЦ
Чакам на една гара бързия влак за София.
Говорят около мене, четат вестници и пушат.
- „Варненска поща”! „Варненска поща”! - крещи вестникарче. - „Кражбата на 1/2 милион лева”… „Кражбата… голямата кражба!”
- Дай бе, момче - и бързо взема вестника един тъп, червендалест, с кръвясали очи господин.
Той бързо-бързо зачита, очите му се разширяват, презрителна усмивка заиграва на устните му - и той хвърля най-подир вестника възмутен.
- Простак… Глупак… Некадърник… - ръмжи той.
- Какво, бе… какво има? Защо? - го питат другарите му.
- Абе какво да ви казвам! Представете си какъв хаплю.
- Кой бе, кой? - питат наоколо.
- Крадеца - кой.
- Защо?
- Защото откраднал 500 000 лева и го хванали. Представете си какъв глупец, а?
- Е, та Вие искате да не го хванат ли? - обаждам се аз.
- Разбира се. Открадна, откраднал! Нищо работа! Но да го хванат - да се остави да го хванат - ето кое не разбирам аз. Глупак. Идиот - и той плю презрително на земята.
Ето къде била философията!
Кради, - но по спартански - да те не хванат!
Хубава добродетел.
Чисто по властнически.
Той стана отпосле министър на финансите, струва ми се.
——————————
в. „Светлоструй”, г. 3, бр. 10, юни 1931 г.
