Борислав Ценов

ТЪРНОВСКИТЕ ЦЪРКВИ

От хълмове със цвят пшеничен
те слизат в Янтра като птици.
И пеят с български камбани -
от янтарни води люляни.
Заслушай се, постой във унес…
Ивайло - в царския дворец!
Градът отива да целуне
ръцете му
като венец.
Загледай се - по листопад
пристигат Петър и Асен.
И засиява Търновград -
от нова слава озарен.
Вгради в сърце ми тази слава
и иска в младата ти гръд
гори докрай като жарава
по твоя син безкраен път.
Пази я като във музей.
И спреш ли в неговия свят -
с една въздишка залюлей
камбаните
на Търновград!

ГЪЛЪБИ

По-нежни от въздишка на хлапак
излитат до звездите всеки ден.
И взели светлинка от тях, те пак
се връщат всяка вечер тук при мен.
И може би със тая светлинка
огряват сутрин нашето поле…

Щастлив съм, че от моята ръка
излитат със целунати криле!