ГАНЧО К. ПЕТРОВ
На 12 декември 1930 г. в столицата на „свободна” България падна убит Ганчо К. Петров, прокуденик на румънската чокойска олигархия, секретар на Съюза на добруджанските младежки организации.
Престъплението стана предмет на дълги коментарии, защото младият, едва 23 годишен» национал-революционер беше политическо лице, а убийците бяха и останаха „незаловени” и „незнайни”.
И сред общата залисия, сред общата скръб на неговите другари, познати и близки, никому не хрумна да изтъкне, че престъпната ръка беше прекъснала живота на млад, пълен с възможности за развитие, белетрист.
Литературното дело на Ганчо К. Петров е малко, с неизбежните слаби страни на начинающия творец. „Бедни хора”, сборник разкази, нададени през 1930 г, в Базарджик (Добрич) и три разкази, печатани към края на същата година в „Добруджанско знаме”.
Всички разкази на Ганчо К. Петров имат един общ недостатък: разтегнат сюжет, подчинен не на органическото развитие на фабулата, а на предварително поставена идея.
Благодарение на този основен недостатък, авторът не е могъл да избегне редица отвлечени разсъждения, за да свърже отделните части на разказа.
Тези „спойки” на много места подбиват и обезсилват отделните художествени пасажи. Мястото не позволява да се цитира, за да се илюстрират белетристичните му похвати.
Вторият характерен елемент в разказите е социалният романтизъм, който в много от разказите граничи с наивност.
Но което е отрaдно и важно в случая, то е, че в основата на този социален романтизъм лежи правилно и ясно отношение към действителността; никъде той не стига до сълзливост и благопожелателен утопизъм.
Докато към бедните, експлоатираните Ганчо К. Петров се отнася с чувство на дълбоко, борческо участие към техните борби, към експлоататорите и реакционерите е безпощаден и това той най-често изразява чрез съпоставяне и сравняване.
Млад още, сам работник по професия и пролетарий по произхождение, поставен при крайно лоши условия на съществуване, ангажиран активно и всецяло в борбата на добруджанските национал-революционери, той не е имал достатъчно време за да изживее тези технически недостатъци на произведенията си, така свойствени на всички млади дарования.
Защото неговата белетристична шлифовка беше само въпрос на време, а не и въпрос на творчески възможности. На него не му липсваха художествени похвати, нито материал за теми и сюжети, а това е то, което преди всичко трябва да бъде налице, за да има сигурни данни за развитие.
Трите разкази, печатани в „Добруджанско знаме”, най-добре сведочат за това. Непосредственият контакт с българската литература, с пролетарските литературни среди, колкото кратковременен и да беше, даваше вече благотворните си резултати.
Ако убийците, които насочиха злополучния куршум в главата на Ганчо К. Петров не успяха ни на йота да спънат и разстроят кадрите на добруджанското национал-революционно движение, те прекъснаха сигурния възход на един начинающ писател и затова трябва дълбоко да се съжалява и скърби.
——————————
в. „Р. Л. Ф”, бр. 70, 26.12.1931 г.
