НИМА ТОЙ Е НАЙ-МИЛ?
Отдалеч се виждаше дъбрава, пред дъбравата поляна, па нива, всред която се издигаше колиба, покрита със сламена покривка и мъх.
Над нея спущаше бреза зелените си гранки, по-нататък имаше шубърка от хвойна и на нея гнездо, в което живееше щъркел, а по-нататък в черешака чернееха се тръни.
През отворените врата влезе в двора един пътник и каза на жената, която беше на прага:
- Мир тебе, стара майко, и мир на тази колиба, тези дървета, пшеница и на цялата околност.
Гостолюбиво го посрещна старата и рече:
- Поднасям ти, пътниче, хляб и мляко. Седни и отмори се, виждам, че се връщаш от далечен път.
- Пътувах като оня щъркел и като лястовицата и, връщам се издалече, донасям ти вести от твоите деца.
А на майката пламна въодушевление в очите и веднага попита пътника:
- Знаеш ли нещо за моя син Яско?
- Нима той ти е най-милият като питаш за него най-напред? Чуй! Един твой син се храни в пустинята с брадвата си и хвърля мрежа в езерото; други пасе коне низ полето, като пее трогателни песни и гледа звездите, а трети се скита по гори, ноще нощува със стадото на равнището и слуша в планината орловия вик. Всички падат пред коленете ти и те поздравяват…
- А Яско?… - попита старата със загрижено лице.
- Жална вест се най-сетне приказва; зле е Яско, защото полето му не дава облага, мъчи го глад и неволя и той в злочестина прекарва дните си. В чужбина и тежка неволя никога името ти не поменава, не поменавай тогаз и ти него, защото той вече не е твой и го забрави!..
Вестителят още не беше договорил всичко, когато старата го хвана за ръка, заведе го вкъщи и като взе цял хляб, рече:
- О, пътниче, дай това Яску!
По-сетне развърза кърпица, извади светлива сребърна монета и с разтреперан глас продума:
- Сама съм сиромахкиня, но ето и това за моя Яско.
- Бабо - извика пътникът зачудено - много синове имаш, а всичко даваш на едного; нима той ти е най-милият?
Тя го погледа с големи, облети в сълзи очи и рече:
- Благословия давам на всички, а дар само нему, защото аз съм майка, а той е - в нужда.
——————————
сп. „Българска сбирка”, бр. 10, 01.12.1901 г., превод: В. С
