Продрум Димов

Наред с активното си стойностно присъствие в поезията за възрастни, белетристиката и художествено-документалното четиво, плевенската авторка Валентина Атанасова изпитва не по-малък афинитет да пренася надареното си перо и в света на творчеството за деца.

За това красноречиво говорят и досегашните й пет сполучливи издания, посрещани възторжено от най-малките ни читатели.

Голямата й неугасима обич към малчуганите я вдъхновява и я е заставяла неведнъж с неописуем трепет да грабне белия лист, за да излее поредните си неукротими вълнения в стих, адресиран до любимата й детска аудитория.

Този необуздаем изблик на топлота и нежност към детето ни облъхва гальовно и в новата й поетична книга за деца - „Вълшебствата на бялото облаче”. Тази творба ни представи съвсем наскоро Плевенската печатница „КЕНТАВЪР 66″. Тя грабна малките ни читатели, пренасяйки ги в безгрижни игри и преживявания, записващи най-светлите и неповторими страници в живота ни.

Валентина Атанасова е авторка, натрупала солиден творчески опит, ненаситна в страстната привързаност към децата и умело вниква в самите дълбини на тяхната неподправена и чиста душевност, чиито трепетни вибрации, силно емоционално обагрени, оживяват и в стиховете на последната й книга.

Но истински, чистосърдечно за подрастващите може да пише само човек, чието сърце е отдадено безрезервно и всеотдайно на тях.

Тези драгоценни мисли поетесата изповядва дълбоко искрено и в уводните си думи към младите читатели. „Скъпи деца, - пише тя - пиша за вас, защото вашите очи са като бистри езера, а сърцата ви - чисти и пълни с доброта. Пиша за вас, защото ви обичам.”

Този ведър и топъл полъх ни обгръща дружелюбно, потапяйки ни в сладкия унес на ежедневните им преживелици, още с докосването ни до първото й стихотворение „За мира и децата”. И ето ни сред тези толкова привлекателни палавници:

„На двора децата рисуват слънца,
рисуват гълъби, балони цветни -
децата искат мир и доброта,
и радостта в очите им да свети”.

А в следващите строфи тази романтична гледка е сродена органически с дълбоката психологическа мотивация на поведението им. Защото:

„Те искат техните игри да бъдат
от щастие и радост окрилени,
и веселите смехове да будят
заспалата от студ и страх вселена.”

Редове, твърде актуални, защото в тях е нахлула страшната тревога, предизвикана от бездушието и недопустимата безхуманност на днешното жестоко време.

В своята творба, поетесата Валентина Атанасова, която цял живот е наблюдавала отблизо своите герои, ни прави съпричастни на техните примамливи преживелици в контактите и съприкосновенията им с поведението на природата през различните сезони на годината. И ето ни в обятията на нейната „Пъстра песен”:

„Вятър гони птича песен
и листа навред пилее.
Тук е вече пъстра есен,
клони вятърът люлее.”

Тези стихове асоциативно ни напомнят за живописната пейзажна лирика на класиците - словесни художници - Кирил Христов и Пейо Яворов.

И от богатата пъстроцветна палитра на есента авторката, която усеща пулса и генезиса на детските настроения, породени от взаимоотношенията с гълъбчето, врабчето, кученцата или котето, вятъра, дъжда.

Затова едва ли има предел радостта от „първия сняг, който „гальовно щипе бузките пак”, както го е съпреживял навремето поетът Цветан Ангелов.

Така и Валя с характерния си творчески почерк е безспорно истински сърцевед и когато ни отвежда в детските зимни настроения. „Танцът на снежинките” наистина буди спонтанна радост още с първото им плавно разиграване. Детското сърце се къпе в радостни вълни от възторг, като гледа как:

„Леко и тихо, като във сън
падат снежинките бели навън,
дворът потъна в лека мъгла,
покривът има снежни крила.”

Не по-малка и впечатляваща емоционална обагреност носят и стиховете, посветени на пролетта, като се почне от разноликата и често намръщена „Баба Марта” и се вгледаме в слънцеясната обнадеждаваща усмивка, грейнала във веселите й „Кокиченца”, които будят толкова възхита:

„Те са малки войничета смели -
нямат страх от вихрушките бели.
И през преспи главички провират,
и към Слънчо пролука намират.”

В случая стихът не се родее с някаква високомерна изящна художествена изисканост, но това съвсем не понижава неговата покоряваща емоционалност и въздействие. Подобно мажорно настроение битува и в стихотворенията „Идва пролетта” , „Макове” и др.

Намирам за безспорно достойнство на творбата насъщното общуване на малчуганите с животинския свят, та даже и с насекомите. В това отношение интересно са поднесени обобщенията с „Бръмбарчето Бръмбазъчко, което детето любопитно наблюдава как:

„Често палеше мотора
и бръмчеше из простора.
Ех, че бръмбарче крилато -
смело, весело, сърцато.”

Авторката не забравя да отведе невръстните си читатели и към реката, където:

„Баба жаба кряка
долу в ракитака,
весело подскача
и лови до здрача
попови лъжички -
сладката храничка.”

Потънала в чудноватия облик на детските щения, поетесата ни прави съпричастни и към неутолимото желание за докосване и до упойващата песен на сладкопойното „Славейче”, която е „хвърковата и е като ласка нежна за душата”…

Не е пренебрегнато „гривестото конче „Непослушко”, което не може „винаги да е кротко и послушно”, но се радва на неизмеримата детска обич.

В стихосбирката не липсват и редове, които освежават съдържанието с леката си хумористична обагреност /”Буквояд”, „Дядо, ряпа, котарак…”/.

Заглавието е обогатено в сюжетно-тематичен аспект, даже до известна степен и жанрово с подходящото присъствие в него и на предложените гатанки, които винаги се приемат със спонтанно оживление от малките питомци, и с две разказчета, които също наистина се радват на горещ прием от децата.

Всичко това прави поетичната книга на Валентина Атанасова - „Вълшебствата на бялото облаче” едно много потребно четиво за децата, особено в годините на духовното обезличаване на българското слово и на усърдно навлезлите нови технологии, които не дават нищо стойностно на българските деца.

19. 10.2025 г.