Вичо Иванов

Нашият приятел Иван Хаджимарчев, който напусна живота тъй преждевременно, беше кръгъл пролетарий, човек и писател на протеста срещу гнета на капитализма и монархо-фашизма.

И нищо чудно, че неговото писателско поприще започна с разобличаване на буржоазното общество.

Сатиричният характер на първите му печатни повести и романи - „Братовчедките”, “Маркиз Етан” и “Топла храна”, издаващи идейното му присъединяване към борбите на на трудещите се, не остана незабелязан от редица прогресивни негови събратя в литературата през тридесетте години на века.

Единственият, може би, критик, който в онова време посреща с обстойно и въодушевено разглеждане творбите Иван Хаджимарчев беше Цветан Минков.

Несъмнено всред „меродавното” мълчание на буржоазната критика мнението на отзивчивия Цветан Минков беше изтъкване на един нов белетрист, проявил се с успех в nрогресивната литература.

Вероятно от някакви съображения на младежка стеснителност, романите на Иван Хаджимарчев излязоха от печат с никому неизвестното дотогава име Клетника Мадлен.

Прилагателното към това име се превръща в психографски момент, подсещащ за един автор с тежка житейска участ.

Неговият кръг от приятели беше ограничен, защото имаше прозорливостта на психолог да разбира бързо кой е искрен и честен човек и кой е с душа на подлизурка и хитрец.

За него важеше народната морална максима: „Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си.”

През ония години на тежки изпитания за прогресивната ни творческа интелигенция Иван Хаджимарчев го спасяваше евтино платеният му труд в едно фотоателие в сграда между улиците „Сердика” и „Дондуков”.

Тогава Иван дружеше с такъв поет като Николай Хрелков (преди тежкото му заболяване), но най-често - с Недялко Месечков и Цветан Минков.

Не липсваха на срещите му в посещаваните от него кафенета и такива предани приятели и събеседници като Бончо Несторов, Ангел Тодоров, Васил Александров, Васил Каратеодоров, Mapий Ягодов, Крум Пенев, Петър Горянски, Иван Руж, Петко Тихолов, Тодор Ценков и други.

Посрещнал Освобождението на страната на 9. IX. 1944 г. и преминаването й в исторически нов живот в условията на социализма, той не закъсня да се отзове на литературата с трогателната си книга за живота и подвига на овчарчето Калитко.

——————————

Възпоменателен лист „Иван Хаджимарчев”, 15 декември 1968 г.