Александър Гаврилюк
Александър Гаврилюк (Александр Акимович Гаврилюк), съветски руски и украински поет, публицист и литературен критик, е роден на 10/23 април 1911 г. в с. Заболотие, Седлецка губерния, сега на територията на Полша. Първата му публикация е от 1929 г. в сп. „Окна”. Членува в Комунистическата партия. Член е на групата на западноукраинските пролетарски писатели „Горно”, един от организаторите на Антифашисткия конгрес на деятелите на културата в Лвов през 1936 г. От 1929 до 1939 г. е арестуван 14 пъти от полската полиция, два пъти лежи в концлагера Берьоза-Картузская, откъдето през 1939 г. го освобождава Червената армия. Има полско и съветско гражданство. Ползва псевдонимите О. Вольний и А. Холмський. Член е на Съюза на съветските писатели в Украйна (1940), директор е на Лвовския филиал на Литературния фонд. Повечето от творбите си пише на украински език. Автор е на стихосбирката „Стихи” (1941), на поемите „Львов” (1939) и „Песня из Берёзы” (1937), памфлетите „Паны и панычи над Кобзарём” (1936), повестта „Берёза” (1941) и др. Загива през първия ден на Великата отечествена война - на 22 юни 1941 г., от немска авиобомба в гр. Лвов, Украйна.
Публикации:
Поезия:
