Васил Карагьозов

Кога кокичето цъфти
край синура в лехите снежни,
тогава, знам, ще дойдеш ти
с милувка в погледите нежни.
И стрък до стрък ще украси
тез чудни, смолени коси, -
венец на ранобудна младост,
другарко, сестро, моя радост!

Когато златен клас узрей
и пълен, чака свята жетви. -
знам, твоето лице ще грей
в часа на сватбената клетва.
И мак до мак ще украси
тез меки, къдрави коси -
венец на лъчезарна младост,
другарко, сестро, моя радост!

Когато мразовче развий
венче по скрежени рътлини,
знам, твоето сърце ще бий,
тъй както в младите години.
И цвят до цвят ще украси
тез мили, спъстрени коси, -
венец на оскрежена младост,
о, майко, сестро, моя радост!

Когато борът сам запей
сред зима вечно млада песен,
знам, твоят дух честит ще лей
над моя гроб балсам чудесен.
И стрък зелен ще пак краси
сребристи свилени коси -
венец на сладко спяща младост,
вълшебна сестро, моя радост!

11. II. 1916