Рафаел Алберти

превод: Александър Муратов

ДРЕХО МОЯ…

Дрехо моя, дрехо моя,
няма да те облека -
не ме пускат да отида
във морето, дрехо моя.

Никога не ще ме видят
с мойто облекло моряшко.

В дрешника ни сиромашки
вардят го от прахолак,
не ми дават да го нося.

Мама лятос го заключи,
щом научи,
че се писах за моряк.

РАЗГЛАСА НА ЗОРАТА

На крак, жътвари чудни,
ковачи ранобудни!

Върху една мулица млада
зората слиза на площада
и на разгласите зефира
в пердетата напира!

Надуват рога си ловците,
дърварите нарамват брадва
и говедарите потирват
към пашата чердите!