ЩУРЕЦ

Ду Фу

превод: Атанас Смирнов

Така е дребен и почти
невидим малкият щурец,

но трогва хорските сърца
с печалния си тих гласец.

Звъни той в полските треви,
а нощем в някой дом разбит

злочестия бедняк теши,
под стария му одър скрит.

И аз, от роден край далеч,
със взор, от сълзи замъглен,

дечица спомням и жена -
не спи тя от тъга по мен.

На флейта стонът и плачът
на струните в среднощен час

не могат да ни просълзят
като звънът на тоя глас.