Пламен Трайков

Познавах нюансите в лъчението на тези изразителни очи - чрез маската на хладнокръвие Таня опитваше да ме предпази от лабилността си. Гушнала Мария в ръце, не продума докато ме изпращаше до асансьора.

Съхраних моментното равновесие като целунах само Мария - погалих русата й косица и тя изчурулика: „Тате, кога ще ми купиш куклата с разкошната рокля? Спящата красавица? Обеща ми!”

Спящата красавица беше закупена, но реших да остане в колата до утре, когато ще зарадвам и двете - Мария с кукла, Таня - с добра новина. Детето не подозираше важността на предстоящата вечер.

Васко - мой връстник на трийсет, леко брадясал и сякаш леко приведен от височината си, ме посрещна пред портала на потънал в зеленина обширен двор, ограден с ламелна ограда - като че предстоеше да вляза в парка на двореца Врана.

- Светльо, закъсня! - прошепна притеснено той.

Идвах тук за пръв път и опитах да му обясня, че GPS-сът в колата не откри адреса, но отказа да ме изслуша и забърза по асфалтова алея под зелен тунел от разположени в шпалир клонести чинари.

Въведе ме в импозантната сграда през заден вход - вероятно за персонала и, подавайки ми сервитьорска риза, която побързах да облека, ме представи на тазвечерната ми шефка Стойна - пълничка дама с широко лице и къси посребрени коси.

Разбрах, че заедно с Васко отговарят за организацията на предстоящото градинско парти и аз, чрез застъпничеството на приятеля ми, бях включен почасово в екипа.

С Васко бяхме побратими още от детската градина. Бях му кум. Съпругата му била братовчедка на съпругата на домакина на партито - Комара.

Ала дамското посредничество едва ли би било достатъчно за назначението на приятеля ми, ако сам не бе спечелил доверието на въпросния човек.

Едно от задълженията му бе организацията за охраната на имота, дори когато бизнесменът отсъствал от България (имал мексиканско и българско гражданство), а когато си идвал - и да шофира лимузината със затъмнени стъкла на половинката му при шопинг в града заедно с въоръжен мускулест придружител.

Васко отговарял и за доставката на квалитетни еко продукти за кухненския блок. Но едно друго негово конфиденциално задължение ме бе озадачило преди време - готвачът на „мексиканското” семейство открай време бил на щат при тях и изрично не работел другаде, при все това Васко трябвало пръв да се нахрани с приготвеното меню половин час преди сервирането…

При тоя разговор той се бе изчервил и сякаш бе съжалил за споделеното. При друг повод ми бе разправил, че шефът му се страхувал, как веднъж охранителните камери уловили покрай оградата автомобил, от който „някакви типове” снимали. Сетне дни наред семейството стояло заключено при спуснати щори, а бодигардите били нащрек за появата на съмнителни субекти…

Вечерният ветрец, слязъл от Витоша, вече въздишаше в зеленината. На импровизирана естрада, украсена с нанизи от малки български и мексикански знаменца, вече заемаха мястото си трима китаристи и дама с дълга рокля до арфа.

Сервитьорите в черно и бяло застлахме покривките по високите кръгли маси сред моравата, екипите на кухнята и бара също бяха готови с хапките и питиетата и, в очакване на първите гости, с Васко и Стойна приседнахме над чаша кафе.

- Знаеш ли защо GPS-сът ти не е открил адреса? - погледна ме Васко с крива усмивка. - Адресът неслучайно е скрит и колкото пъти го зададеш, все ще те праща на друго, несъществуващо място.

- Въпрос на безопасност! - засмя се чистосърдечно Стойна и запали цигара. Имаше будни очи и добродушно излъчване. - Един идеолог от миналото беше казал, че беднякът заспива спокойно, защото няма какво да му вземат…

- Е, ние с теб спим дълбоко - отбеляза Васко и ме посочи с глава. - Но не и приятелят ми, макар да е само учител.

- Да, разбрах за проблема ти - съчувствено ми се усмихна тя, всмука от цигарата и издуха дима нагоре. - Дано имаш късмет. А ти - обърна се към Васко - имаше късмет миналото лято, гостувахте му семейно цяла седмица в Мексико.

- Е, пътят беше за наша сметка. Ама какво гостуване - не го видяхме и за миг. Липсвахме в графика му.

- Наистина ли? Егаси бизнес графика! - цъкна иронично с език тя.

- Да. Бяхме настанени в негов луксозен курортен комплекс на морския бряг в еднофамилна вила сред палми. Разгледахме Теотиуакан с пирамидите на ацтеките, но през цялото време с охрана.

- Брей, че и ти ли стана важна клечка? - засмя се чистосърдечно Стойна.
- Шефът обясни: организираната престъпност там дебнела заможните. Макар и гости, щели сме да бъдем отвлечени срещу главозамайващ откуп… Било обичайна практика.

Васко рязко се изправи и енергично се насочи към стълбите на обширната веранда, където стоеше мъж на около шейсетте, облечен с тъмносин костюм от туид, бяла риза и червена папионка. Комара. Нисък, въздебел, с камбест нос и катинар. Антипод на комар, ала не бях дошъл тук да мисля за прозвището.

Долових острия му поглед, отправен към мен - за него бях непознато лице и очевидно Васко му обясняваше, че съм „сигурен човек”, нает за мероприятието…

Със слизането на сумрака станах участник в сцена от филм, обгърнат от фантазната омара на сънищата: тиха музика от китарите и арфата, фосфоресциращи гирлянди между дърветата, дискретно озарени кипариси и евкалипти, съзвездие от светулки сред разцъфтели магнолии - мистична, приказна картина, оживена от дами с омайващи парфюми, шармантни тоалети и прически (някои с гол гръб и широкополи шапки), дами, придружени от кавалери с официален дрескод.

Целуваха се протоколно, разменяха учтивости… И аз, сновящ между тях с блюда шампанско, суши и гурме. Разпознах лица от новините по телевизията.

Краткото слово на Васковия работодател бе приповдигнато; с благотворното влияние на питиетата избухваха сдържани мъжки и женски смехове, обособяваха се групички с променлив състав…

Усмихнат, домакинът не се спря, при някои от гостите се задържаше по-продължително. Бе естествен и непринуден, защо ли си мислех, че пълните хора имат повече доброта?

Запитах се дали моментът би бил подходящ да се явя лично при него? Но се сетих за изричната забрана на моя побратим - трябваше да сме невидими…

Бузест тенор изпя ария на Каварадоси; впечатляващи фойерверки осветиха небето и моравата; при заника на партито гръмнаха стряскащи децибели, млада двойка изигра лудешки рокендрол, всички им ръкопляскаха…

…Васко ме изпрати до грамадния портал. Прочетох отговора в очите му преди думите: „Сори, брато! Очаквал финализиране на сделка тая вечер, ама не му се получило.”

Бях пиян без да съм пил. Мария несъмнено вече спеше, но Таня със сигурност ме чакаше. Не исках да се прибирам, завих към околовръстното - ще шофирам в несвяст, дано сънят надвие и нея и отложим разговора за сутринта. Разговор, воден неведнъж, разговор потънал в задушливите изпарения на безизходицата… И от мъждукаща надежда. Продадохме селската къща, потънахме в дългове… Крайно недостатъчно за трансплантация на стволови клетки в Турция. Мария! Рожбата ни гаснеше от злокачествено заболяване…

Усетих телефона да вибрира, бях изключил звука. Не исках да вдигна, не ми останаха сили да съм опората… Не телефонът, мозъкът ми вибрираше.

- Таня, аз…

- Не е Таня. Стойна съм.

- Стойна?

- Светльо, чуй ме, имам близка в телевизията. Ще се съгласи да дойде у вас за репортаж. Ще откриете дарителска сметка…

Спящата красавица от седалката отвори очи и примига.