Легенда

Лев Толстой

Асаргадон, цар асирийски, победил цар Лалия, покорил царството му, всички градове изгорил и разрушил, всичките жители откарал пленници в своята земя, войниците всички до един изтрепал, а самия цар Лалия затворил в кафез.

През нощта, обтегнат на своето легло, цар Асаргадон мислил каква смърт да избере за Лалия, но отведнъж чул някакъв шум. Той отворил очи и видял старец с дълга бяла брада и кротък поглед.

- Ти искаш да погубиш Лалия? - попитал старецът.

- Да - отговорил царят - само че още не съм намислил как да го погубя.

- Но Лалий - това си ти сам - отвърнал старецът.

- Това не е вярно - отговорил царят - аз съм си аз, а Лалий си е Лалий…

- Ти и Лалий, вие и двамата сте едно и същото - казал старецът. - Тебе само ти се чини, че ти не си Лалий, а Лалий не е това, което ти.

- Как можеш да казваш, че това само ми се чини? - казал царят. - Аз лежа тука на тази мека постелка, окръжен от покорни роби и робини, и утре ще пирувам с моите приятели, така, както пирувах и днес. Лалий пък седи като птица в кафеза, а утре той с изплезен език ще стърчи на кол и ще се гърчи, додето издъхне, а тялото му кучетата ще разкъсат на късове.

- Ти не можеш да погубиш в него живота - казал старецът.

- Ами четирнадесетте хиляди войници, които изтрепах и от труповете на които издигнах цял хълм? - казал царят. - Аз живея, а тях вече ги няма. Значи, аз мога да убивам живота.

- Защо мислиш, че тях вече ги няма?

- Защото не ги виждам. Най-после, те усещаха мъчения, а аз не. На тях им бе зле, а мене добре и приятно.

- И това само ти се чини. Ти си мъчил самия себе си, а не тях.

- Аз не разбирам твоите думи - казал царят.

- А искаш ли да ги разбереш?

- Да, искам.

- Тогава ела тук! - казал старецът и посочил на царя едно корито пълно с вода.

Царят станал от леглото си и се приближил до коритото.

- Съблечи се и влез в коритото,

Асаргадон постъпил така, както му заповядал старецът.

- Щом като почна да те поливам с тази вода - казал старецът, като гребнал вода с гърненцето, - трябва да се гурнеш във водата през глава.

Старецът навел гърненцето над главата на царя, и царят се гмурнал цял във водата.

Едва цар Асаргадон се потопил цял, и почнал да чувствува, че той вече не е Асаргадон, а друг човек. И като се почувствувал изведнъж като друг човек, той се видял лежащ на великолепна пухова постелка с красива жена. Макар той и никога до това време да не бе виждал тази жена, но той знаел, че тя е негова.

Жената се понадига и му казва:

- Лалий, драгий ми съпруже! Ти бе уморен от трудовете на вчерашния ден и спа по-дълго от обикновеното, а аз пазих твоя сън и не те разбуждах. А сега князете те чакат в голямата зала, - облечи се и излез при тях.

И Асаргадон, като разбра от тези думи, че той е Лалий, не само че не се учуди, но се дивеше по-скоро, как той досега да не знае за това нищо! И той стана, облече се и отиде в голямата зала, дето го чакаха князете.

Князете поздравиха своя цар Лалия с ниски поклони, изправиха се и по негова покана седнаха.

Най-старият от князете почна да говори за това, че вече не могат да се търпят обидите на злия цар Асаргадон, а трябва да се излезе срещу него с оръжие в ръце.

Но Лалий не одобрява този възглед, той предпочита да изпрати при Асаргадона посланици, които да поговорят с него откровено, и след това той разпуща князете: той сам назначава няколко знатни хора за членове на посолството и им дава подробни наставления, за какво трябва да говорят с цар Асаргадона.

След това той се предава на своето любимо занятие - лов. И в този ден той сполучва да убие една стара лъвица, а двете й лъвчета да хване живи.

След лова той пирува със своите приятели, наслаждава се от музика и игри и прекарва нощта със своята възлюблена съпруга.

Така живее той дни и недели и чака връщането на посланиците, изпратени от него при цар Асаргадона, който бе той сам по-рано. Само след месец се връщат посланиците, и то - с отрязани уши и носове.

Цар Асаргадон заповяда да кажат на Лалия, че и с него ще бъде постъпено така, както и с неговите посланици, ако той не заплати веднага наложения нему данък в сребро, злато и кипарисово дърво и ако не се яви той сам да отдаде нужните почести на Асаргадона.

Лалий, който едно време бе Асаргадон, свика отново своите князе и се съветва с тях, какво трябва сега да се прави. Всички едногласно го съветват да не дочаква да го нападне Асаргадон, но веднага да му отвори война и да го нападне тутакси.

Този път царят се съгласява с тях и тръгва начело на своята войска срещу Асаргадона. Походът трае седем деня, и царят всеки ден обучава своята войска и разпаля нейната воинска храброст.

На осмия ден неговата войска се среща с войската на Асаргадона по широката равнина при брега на една река. Храбро се бият войниците на Лалия, но Лалий, който по-рано беше Асаргадон, вижда, как тълпи врагове, като мравки, бързат, следват бежешком от планините, как те наводняват цялата равнина и вземат връх над неговите войски.

Качен на своята бойна колесница, той се хвърля в средата на самата сеч и поразява враговете със своя меч. Но войниците на Лалия се броят със стотици, а войниците на Асаргадона с хиляди, и Лалий чувствува, че той сам е ранен, и неприятелите го вземат пленник.

Девет дни върви той обкован във вериги заедно с останалите пленници окръжени от войниците на Асаргадона. На десетия ден го довеждат в Ниневия и го затварят в кафез.

Тежко страда Лалий, и не толкова от глад и от своите рани, колкото от позора и от безсилния гняв. Той не вижда никаква възможност да отплати на враговете си за тези страдания, които той понася. Двадесет дълги дни седи той в кафез и очаква своето погубване.

Той вижда как карат неговите близки и приятели към лобното място; той чува воплите на измъчените, на които отсичат ръцете и краката или живи им одират кожата, и той не проявява ни тревога, ни състрадание, ни страх.

Той вижда как евнусите прекарват край него любимата му жена в окови. Той знае, че ще я отведат при Асаргадона, който я е одобрил за своя робиня. И всичко това той понася без роптане.

Но ето, че двамата помощници на палача отвориха неговия кафез, и, като му затегнаха по-яко ръцете отзад, поведоха го към лобното място, заляно с кръв.

Лалий вижда острия кол, покрит с кръв, от който току-що бяха снели безжизненото тяло на най-добрия от приятелите му, и той се догажда, че този кол са го освободили за самия него. Почват да му събличат дрехите.

Лалий дохажда в ужас като вижда своето изнемощяло тяло, което някога бе тъй силно и цветущо. Двамата помощници на палача хванаха това тяло за изпосталелите бедра, повдигат го и искат да го забият на кола.

Ето, вече се приближава смъртта, унищожението, - си мисли Лалий и като забрави своето решение мъжествено да пази до края спокойствие, като се разхълца високо, моли за помилване.

Ала никой го не слуша.

- Но това не може да бъде - си мисли той - без съмнение, аз спя, и всичко това е само сън. И той прави усилия да се пробуди. - Че аз не съм Лалий - аз съм Асаргадон! - си мисли той.

- Ти си Лалий, ти си и Асаргадон - чува той един глас, и той чувствува, че се почва смъртната мъка.

Той извика и в същия миг извади главата си от водата.

Старецът стоеше наведен над него и изливаше на главата му последните капки от гърненцето.

- О, какви мъки претърпях, и колко дълго време се продължава това! - извика Асаргадон.

- Как дълго? - попита старият. - Ти едва що си гмурна главата и я извади. Погледни тука! Още не съм излял всичката вода от гърненцето. Сега разбра ли?

Асаргадон не отговори, а гледаше стареца с втренчен поглед, пълен с ужас.

- Разбра ли сега, - продължи старецът - че Лалий не е никой друг, ами самия ти, и че войниците, които ти предаде на смърт, не са други, освен самия ти? И не само войниците, но и животните, които ти убиваш на лов и ядеш на твоите пиршества, и те бяха като самия тебе. Ти мислеше, че живот има само в тебе, и аз повдигнах завесата на лъжата от твоите очи и ти видя, че ако правиш на другите зло, ти го правиш на себе си. Съществува само един живот, само един-единствен живот във всичко, и само частица от този единствен живот се проявява в тебе. И само в тази единствена частица живот, която се намерва в тебе, ти можеш да усъвършенствуваш или поквариш, да умножиш или съкратиш. Ти можеш да усъвършенствуваш живота в самия себе си само тогава, когато почнеш да унищожаваш преградките, които отделят твоя живот от живота на останалите същества; тогава, когато почнеш да считаш другите същества за самия себе си; тогава, когато ги обичаш. Да унищожиш живота в другите същества не е в твоята власт. Животът на съществата, които ти умъртвяваш, само се скрива за тебе, но не се унищожава. За живота не съществува ни време, ни пространство. Животът е миг, и животът е тъй също ред хилядолетия; и твоят живот е еднакъв с живота на всички видими и невидими твари на вселената. Животът не може нито да се унищожи, нито измени, защото той е само един и един-единствен. Всичко останало е призрак, измама.

Като каза тези думи, старецът изчезна.

На утрото цар Асаргадон пуснал Лалия и всичките останали пленници на свобода и спрял изпълнението на смъртните наказания.

След три дена той повика при себе си своя син Асурбанигабала и му предаде своя скиптър, а сам се отдалечи в пустинята, за да размишлява за всичко, което узна.

А после той почна да се скита от град в град, от село в село и да проповядва на хората, че има само един живот, и че хората само на себе си правят зло, когато искат да правят зло на другите.

——————————

сп. „Българска сбирка”, бр. 2, 1.02.1904 г. превод: C. Н. Л.