интервю на Петър Андасаров

Хайгашот Агасян, композитор и изпълнител:

Гордея се, че съм син на два велики народа - Арменския и Българския

Когато композирам музика за песен винаги предпочитам стойностна поезия

- Като те гледам вече толкова години, все си мисля, че ти е хубаво да си пленник, създател и посланик на музиката - в определени жанрове. Истина ли е или?…

- Да, чувствам се посланик на музиката или посредник, чрез който вселенската  музикална хармония докосва сърцата и душите на хората. Музиката преди всичко е енергия и емоция и човек трябва да притежава тази сетивност, с която отделни музикални произведения да погалят душата му.

- И знаеш ли защо си мисля така? Защото в тази, която композираш и всичката, която изпълняваш, си истински, поднасяш ни ги артистично и естествено както птиците пеят своите песни. Кой всъщност е според теб професионалният, истинският творец и изпълнител на музиката?

- Колкото и субективно да изказват мнения за определени произведения и изпълнения има обективни, професионални критерии ,по които може да се докаже, че едно произведение или изпълнение е по-добро от друго.

- Как различаваш родения музикант от елементарния версификатор? Поетът например трябва да владее стихосложението и принципите на стихостроителството. А музикантът?

- Има една мисъл, която винаги звучи в мен - „Поезията и музиката са за всички, но не са за всеки”.

- Има едни такива разбирания на разни хора, които се отнасят за композиторите, за художниците и за поетите, че не е важно дали си самоук или академичен, преминал през ученията за тези изкуства. Ти как мислиш - коя е разликата между едните и другите?

- Има  и изключения, когато необразовани музикално хора са постигнали високи творчески резултати и са оценени по достойнство. Но при инструменталистите случайности няма. Помня думите на моя учител по цигулка Константин Зидаров, който каза след един урок “Случайно политик може да станеш, но случайно  цигулар - не.”

- На тебе какво ти дадоха и защо ги предпочете - Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София и Националната музикална академия „Панчо Владигеров”?

- Изключително съм благодарен на моите родители, които рано откриха моите музикални способности и стимулираха моето музикално развитие. Имам абсолютен слух и мога точно да възпроизвеждам всяка музикална фраза.

Започнах с цигулка, но по-късно г-н Трендафил Миланов, тогава директор на музикалното училище, е споделил с баща ми, че има много добри цигулари, а се търсят и добри виолисти.

Така преминах на виола. Не бях отличен ученик, но се класирах пръв по успех на приемните изпити по виола в Националната музикална академия “Панчо Владигеров” и завърших с отличен успех.

От сърце благодаря на моите преподаватели  по виола - проф. Стефан Магнев, проф. Огнян Станчев , камерна музика- проф. Венцислав Николов,  история на музиката - проф. Иван Хлебаров, хармония - проф. Евгени Аврамов, полифония - проф. Димитър Христов, както и на Емил Янев - диригент на камерния оркестър. Може би пропускам някои имена , но всички те бяха изключителни  личности.

- А как ти хрумна и защо реши да продължиш образованието си с майсторски клас - камерна музика в академията и със специализация в Унгария и Франция?

- Бях отличен студент и свирех в различни камерни формации. Бях предложен от проф. Александър Нейнски през 1979 - 1980 г. да специализирам камерна музика в Унгария, а след това със струнен квартет във Франция.

- Да ти призная - много обичам камерната музика и за мен тя значи единеност, лично преживявани мигновения с нейните тихо-спектрални звуци. Тя е нежна и я предпочитат романтици. А ти какъв си всъщност, какъв е твоят темперамент? Може би холерик или сангвиник? Но, според мен, в никакъв случай меланхолик или флегматик, ти кажи?

-  Вероятно съм съчетание на холерик и сангвиник, но според мен съм повече сангвиник, защото съм позитивен към живота, общителен, зареден с оптимизъм и емоционалност.

- Завършваш Академията с основен инструмент виола, с нея ли или и с други инструменти свири в оркестъра към Младежкия театър от 1979 до 1991 година, а следващите шест години в театър „Възраждане”.

- През есента на 1979 г. имаше конкурс за виолист в оркестъра на Младежкия театър, в който музикалния фон беше на живо във всички детски спектакли, а където е необходимо и в спектаклите за възрастни под диригентството на Георги Тутев. Бях одобрен  и започнах работа в театъра.

Същата година  беше съдбоносна за моя творчески път - запознах се с Недялко Йорданов след неговия спектакъл  за деца, на който свирих в оркестъра , - „Смешни страшки , страшни смешки за герои с опашки”.

В същото време продължавах да свиря в камерен оркестър „Студио Концертанте”, както и в камерния оркестър на Дина Шнайдерман, но театърът постепенно завладя ежедневието ми и потънах в различна артистична среда с изключителни артисти - Николай Бинев, Борис Арабов, Гинка Станчева, Йорданка Кузманова, Искра Радева, Димитър Буйнозов, Иван Джамбазов, Георги Джубрилов, Володя Смирнов, Николай Узунов и др.

Откриха в мен и артистични заложби и така започнах да получавам малки роли в „Светът е малък”, “Укротяване на опърничевата”, :Старият дом „ и др.

Прописах музика за спектакли -  „ Призовава се Крижевски”… „Приключения опасни за герои сладкогласни”, „Слуга на двама господари”, музикално оформление  за „ Упражнение за пет пръста”,” Занятие: убийство”, „Децата на Кенеди” .

През 1991 г. оркестърът беше закрит и Недялко Йорданов ме покани в театър „Възраждане” като музикант и артист. Там имах малки  роли във всяка негова  постановка  , само в „Старо село накрай света” нямах роля.

Недялко беше кратък и лаконичен „Този път без теб! Няма селянин арменец!”. Но написах музиката към този великолепен спектакъл и още за „Домашен ресторант” от Ивайло Петров, „Волни птички божии” и „Има нещо гнило  в Дания”,  и няколко мюзикъла от Недялко Йорданов - „ Ще те накарам да се влюбиш” представен в Музикалния театър,  „Вълкът срещу козата и трите и козлета”.

През 2004 г. за музиката на спектакъла „Умник над умници, юнак над юнаци” от Юрий Дачев, представен в Младежкия театър, получих наградата за театрална музика на името на Маестро Димитър Вълчев.

- А какво правиш, къде прилагаш композираните и изпълнявани от теб музикални произведения и песни след това, та до наши дни?

- Имам добронамерена музикална среда , в която  умеем  да се радваме на колегиалните си успехи .Когато една песен е качествена т.е. музиката и стиха са в абсолютен синхрон, и мелодическата линия осмисля посланието на стиха,  тогава песента  докосва душите на хората и тя вече има свой самостоятелен живот във времето.

Така се случи и с моята песен „Не остарявай, любов” по стихове на Недялко Йорданов в изпълнение на Михаил Белчев.

Тя стана хит за много кратко време и така продължава  вече 42 г. Това е песента ми, която не веднъж изправя публиката в зала 1 на НДК   на крака. Винаги съм се старал да обличам качествената поезия с достойна  музика.

- Ти отговаряш на изискването на мъдри личности от незнайно кои времена: „Изкуството, както и самият живот, е бягане на дълги разстояния, успяват тези, които издържат до края!” Е, краят още  е далече, но ти вървиш песенно, понякога зашеметяващо бързо, че може би ще е по-дълго разстоянието за теб. Чул ме Господ! Идвали ли са ти наум тези мисли и как се отнасяш ти самият към сериозността на изкуството, което е твоят живот?

- През 1981 г. леля ми Хрипсиме, сестра на баща ми, ме заведе в Гърция на гости на наши роднини. Там братовчед на баща ми  ме хвана за ръката  и сподели:

„Представи си, започна той, пътят на нашата родова памет, какво представлява? Това е щафетно бягане! Твоят прадядо е бягал и предал щафетата на дядо ти, който също е бягал и предал щафетата на баща ти, баща ти на  теб и   ти ли си този, който ще спреш и ще кажеш”. Няма да тичам”

Тези негови думи много ме трогнаха и развълнуваха. Мисля, че тичам с постоянство, предавам щафетата на сина ми  и успявам да заразявам емоционално хората чрез музиката си.

Две неща са ме крепили през целия дълъг творчески процес -  постоянството и търпението да устоя на всички изпитания и предизвикателства.  Помня и думите на великия Тончо Русев към мен - Пиши, Хайго, честно и почтено, ще дойде време, когато само ще подаваш нотите.

- Всъщност, кажи, моля те, какво е за теб музиката? А изкуството изобщо?

- Музиката за мен е вселенска хармония на душата, която облагородява от самото начало нашата природна действителност и същност. Музиката е именно невидимата трептяща връзка с Божественото начало. А изкуството е стремлението на творците да потопят обикновените хора в своя идиличен свят и да докоснат душите им.

- Имаш ли режим на живот и кога твориш, в кои часове на денонощието?

- Музиката непрестанно блика в душата ми и не мога да я спра, Когато вървя по улицата си тананикам мелодии и хората се обръщат да ме гледат. Понякога , когато ме спрат за поздрав и ме питат как си, отговарям с музикална фраза „ все по-добре” от едноименната ми песен по стихове на Мая Дългъчева.

- С какво се характеризира творческият ти процес - труден или по-лесно отдаващ се? Сигурно имаш случаи когато на един дъх се излива епизод, фраза или цяло произведение - по-кратко, естествено?

- Музика звучи и в съня ми. Когато писах песента „Молитва” по стихове на Павлина Стаменова,  мелодията  на куплета се изля от раз, но припевът все не ми харесваше.

Направих различни варианти, но все не се получаваше и той зазвуча в  съня ми. Казах си „Благодаря ти, Господи!”, станах и го записах. Песента получи втора награда на конкурса „Бургас и морето” в изпълнение на Ваня Костова.

Имал съм случай във влака, преди години, пътувайки за Свищов да напиша песента “Нотна стълбица” по стихове на Виктор Самуилов. За нея получих две награди от БНР и е в учебниците по музика.

- Предварително ли чуваш да звучи музиката или я предизвиква образ, слово, реална картина или видение някакво? И при вас ли идват моменти на редактиране, на усъвършенстване?

- Музика звучи в мен непрекъснато, но когато  композирам музика за песни винаги предпочитам да пиша по стойностна поезия. Когато дадено стихотворение е ритмично-музикално, на второто прочитане  тръгва музиката. Разбира се имал съм случаи първо да е музикалната идея, но компромиси със стиха не допускам.

Имам честта да облека  с достойна  музика стихове  на Блага Димитрова, Павел Матев, Петър Караангов, Дамян Дамянов, Радой Ралин, Надежда Захариева, Недялко Йорданов, Стефан Цанев, Найден Вълчев, Ваня Петкова, Георги Константинов, Михаил Белчев, Милош Зяпков и по-младите Павлина Стаменова, Татяна Йотова, Мая Дългъчева, Ники Комедвенска и др.

- Впрочем как и кога започва един твой ден? И как преминава - стереотипно или различно, от какво зависи?

- Обичам да ставам рано и да отхвърлям текущите ежедневни задачи, за да остане повече време за поезия и музика. Винаги нося със себе си стихове и ако ме докосне музикалната идея  започвам да си я тананикам, за да я запомня.

- Имаш ли висока работоспособност и дълготраен творчески процес?

- Най-отговорно заявявам , че не допускам компромиси в творческия процес. Да, има произведения, в които нотите се подреждат от раз, но има случаи, когато прецизираш в по- дълъг период музиката с идеи и когато се получи, творческото  удовлетворение е голямо.

- Кой е човекът, повлиял ти най-силно, за да не се отклоняваш от пътя си на музикант?

- Изключително съм благодарен  на родителите си - баща ми Азад и майка ми Арусяк, на леля ми Хрипсиме , които  ме подкрепяха и помагаха в трудните моменти, на Трендафил Миланов - директора на музикалното училище, както и на  диригента Емил Янев. Към всички тях с обич и признателност!

- И като теглиш чертата какво си казваш - щастлив съм по този път и смяташ още да вървиш, без въздържание?

- Да, щастлив съм защото успявам да зареждам емоционално публиката, слушателите с музиката си, както и хората  с които общувам. Да, щастлив съм защото успешно изпълнявам мисията си да облагородя света около мен чрез музика.

- Мене свят ми се зави като прочетох примерна справка за творческите и певческите ти изяви и участия в музикални концерти и други събития през годините. Можеш ли да откроиш, пък и да изброиш най-важните от тях? Те са многообразни, затова те моля да посочиш сътвореното от теб по различни поводи и на разни места.

- Нося в сърцето си музикално -поетичните рецитали със Стефан Цанев и Недялко Йорданов, както в България , така и в чужбина. По едно време ме наричаха „слуга на двама господари”, но аз се гордея с това.

Преди близо 40 г. на сцената на читалище „Съгласие” в Плевен се състоя  знаменит рецитал на двамата поети със съпругите им - Доротея Тончева и Ивана Джеджева.

Бях в средата на сцената, седях пред рояла и акомпанирах, изпълнявах написаната от Стефан Цанев към  Недялко Йорданов „Птица ми мина път” и отговора на Недялко „Птицата, която път ми мина”. Пазя афиша до днес.

Незабравимо за мен е и участието ми на сцената с Недялко Йорданов и Булат Окуджава в Москва в Българския културен център 1989г. Като арменец бях много изненадан, когато Булат ме заговори на арменски.

Оказа се , че майка му е арменка. На следващия ден бяхме поканени  в скромната му вила на приятелски разговор. Щастлив съм, че имах възможността да общувам с такъв мъдър и талантлив  творец.

Много ценя  творчеството си за деца. Правя концерти в цялата страна, както и в чужбина - Виена , Братислава, Ню Йорк, Чикаго и др. Много от песните ми са в учебниците по музика.

През 2023 г. песента „Пътят на България” по стихове на Ники Комендвенска беше избрана за химн на всички български училища по света. Много се гордея с това!

Убедено споделям, че за мен младостта си отива, но детството - не  ще!

- Не можем да отминем и въпроса за вдъхновението - откъде извира то за тебе?

- Вдъхновението е непрекъснато в мен. Благодаря на Господ, че съм един от избраниците му божествените трептения чрез мен да докоснат  хората, да провокират усмивките им, за да приемат света по- добър и по- красив.

- А наградите за създадени и изпълнени от теб песни! Та те нямат чет! И се радвам, че подготвяйки се за този наш разговор разбрах, научих, че още през 1981 година получаваш награда за своя дебют с песента „Добри познати”, че близо петнадесет години по-късно печелиш първа награда за най-романтична любовна песен на фестивала „Сребърният Ерос” в конкурса за поп песен, с „Не остарявай, любов”, която и днес е една от най-популярните и любими песни на българите от различни поколения. Най-добре е ти да продължиш с изявите си, с наградите и заглавията на песните, които ти носят слава и остават във вечния музикален фонд на българското музикално изкуство.

- През 1981 г. на Младежкия конкурс за забавна песен в Студентския дом  получих наградата за дебют за песента  „Добри познати” по стихове на Блага Димитрова. 1993 г на Международният фестивал на българската популярна песен  „Златният Орфей” - получих голямата награда за песента „Посвещение” по стихове на Н. Йорданов. Следващата година на същия конкурс - Първа награда за песента „Къде си ти?” по стихове на Милош Зяпков. И двете мои авторски песни блестящо представи Деян Неделчев.

1997 г. на пролетния  радиоконкурса „Пролет-97″ - първа награда  на ООН за „Юношеска песен” по стихове на Н. Йорданов в изпълнение на Стефка Оникян.

Получавал съм много награди от различни конкурси за забавна песен, конкурс за детска песен на БНР, конкурс „Милион чудеса”- Банкя, Европейски фестивал за детска песен „Златни искри”- Варна, „Сладкопойна чучулига” и „Бургас и морето”- Бургас и много други.

Хубаво е един творец да получава награди от време на време, защото му дават криле за творчески полет.

Песните, с които най-често общувам с хората, песните , които са моята творческа визитна картичка като композитор са „Не остарявай, любов” и „Светът  е хубав, светът е чудесен”.

- А отличията, които получаваш са знак на признание за досегашната ти творческа работа, за приноса ти в развитието на българската култура. Известно ми е, че през 2021 г. получи званието „Почетен гражданин на София”, а две години по-късно бе удостоен със „Златен век-звезда” от Министерството на културата. За другите отличия - разказвай ти, приятелю!

- Награждаван съм с високи отличия:

2009 г. - удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен , за заслуги към РБългария в областта на изкуството и образованието.

2010 г. - удостоен  от Върховния  читалищен съвет на Съюза на народните читалища  с почетното звание „Следовник на народните будители”.

2013 г. Арт Академия  към радио Classik FM  присъжда наградата и званието лауреат на „Златно перо” за принос към българската култура.

2016 г. - удостоен с медал на името на великия композитор Гомидас от Министерството на Диаспората на Република Армения, връчен лично от Н. Пр. Арсен Схоян - Посланик на Република Армения в България, за принос във връзка с признаването на геноцида над арменския народ от българския парламент.

И както посочи и ти - 2021 г. - удостоен със званието „Почетен гражданин на София” от Столичен общински съвет.

А през 2023 г. - удостоен със „Златен век - звезда” и грамота от министерството на културата за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май.

2023 г. - избран със заповед на министъра на образованието и науката за посланик на Националната инициатива „Неразказаните истории на българите”, обединяваща представители на българските общности в чужбина за реализиране на инициативи и изследвания за съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и принос към световната култура, популяризиране на българския език, традиции и култура.

- Ти си гражданин на България по рождение, но с наследие от корените на една красива страна - Армения, на един родолюбив и миролюбив народ. Как се чувстваш като син на Армения - нация с висок дух, богата култура и забележителна  история?

- Тези отличия ме правят изключително горд и достоен , верен син на майка България. Нося във вените си арменска кръв, нося паметта на моите предци.

Но двата народа имат сходна  историческа съдба и аз се гордея, че съм син на два велики народа!

За мен величието на един народ не се измерва с мащабни територии и многобройно население, а с историческото си минало

На финала, отекват в мен думите  на  великия майстор на шансона Шарл Азнавур, попитан веднъж „Дали се чувства повече французин или арменец?”, той отговаря: -  „Чувствам се като кафе с мляко!”