ЗЕМЯ
Както щем и да я разглеждаме, тя е еднакво скъпа.
Като Твърдина, няма по-голяма радост и щастие, да стъпиш и се закрепиш на нея. Да я почувстваш под нозете си. Не един заблуден или потъващ кораб, не един моряк, подхвърлен на яростните игри на вълните, са се взирали в далечината и са я дирили и желали като единствено върховно желание.
Поддържаща със своите живителни сокове целия Божи жизнен мир, тя е еднакво свидна Майка - хранителка, разгънала своята всеотдайна гръд на неизбройните си чада, за да ги кърми непрестанно до далечния безкрай на вечността.
Като Родина, тя е най-топлото и най-вярно прибежище на своя народ. Единствено там душата се отпуща свободна и сърцето тупти със своя ритъм на нормалния живот.
Единствено там човек се приютява най-добре, като в нежни и любящи майчини скути и единствено тя - Родината, е която пази, защитава и се грижи за спокойния живот и бъдещето на своите чада.
И когато човек прекрачи прага на родината и стъпи на нейната земя, изпитва хиляди чувства на възторзи и радост и такива дори непознати трепети, които го карат да се отпуща спокоен и да се чувства сигурен, стъпил на нейната твърдина.
Червените керемиди на малките къщички сякаш го посрещат весело и бдящият граничар, застанал с пушка до изхода, сякаш е първият брат, който е разгънал ръце, за да те прегърне и приеме.
Земя…
——————————
в. „Обществена трибуна”, г. 16, бр. 705, 11.10.1940 г.
