Асен Каваев

Във всеки тъмен кръстопът
с болката на много рани -
дирят всеки светъл път
несговорните славяни.

В нощ прелива се денят
и в нощта душа предава -
кърви и сълзи влекат
Волга, Дунав и Вълтава -

а над кървави води,
спрели своите кервани,
тръпнат ледени звезди
в глухите пространства сбрани.

Нощ! А изток е студен!
Нямат край печални думи.
О, кога ще грейне ден
в тъмните славянски друми?

——————————

в. „Обществена трибуна”, г. 17, бр. 714, 1.02.1941 г.