интервю с акад. Иван Дуйчев и писателя Димитър Мантов. Тук поместваме отговорите на Мантов. бел. ред.

*

Големите научни открития са станали не толкова по пътя на откриването на нови факти, колкото на основата на вече известни факти.

И сега, когато наближава 1300-годишният юбилей на българската държава, когато чествуваме личността на Константин-Философ Кирил, ние трябва да даваме превес не на детайлите от едно дело и един живот, а да търсим в подобни личности повода за осмисляне на нашата национална история като част от европейската история.

Та ние също сме дали немалко за изграждането на европейската цивилизация. И тук е първият въпрос, който бих си задал сам на себе си: би ли съществувала славянска цивилизация без делото на Кирил и неговия брат Методий?

Веднага ще си отговоря, че не би могла да съществува.

*

Наше голямо щастие е, че сме част от европейската цивилизация. Нужно е обективно да видим своето място в нея.

Като оценяваме делото на Константин-Философ Кирил, ние трябва да имаме предвид не само създаването на азбуката, макар че този факт е от огромно значение.

Не трябва да забравяме и друго: че владетелите на формиращата се българска народност веднага са оценили това откритие и са побързали да го използуват във всички сфери на духовния и материалния живот.

Искам да припомня и книжовните школи, в чиято основа пак лежи делото на славянския първоапостол и учител.

Неговите ученици поставят началото на Преславската и Охридската школа, след това Симеон сам създава около себе си школа, на която се дължи „Златният век” в българската история.

По този начин се постига приемственост в литературата и продължаване на културната традиция.

Школите са връзката между античното, средновековното и съвременното знание, те са атмосферата, която ражда чувството и убедеността в непреходността на културните ценности.

*

Предсмъртните слова на Константин-Философ Кирил са наистина дълбоко прозрение в историческия смисъл, в нетленността на това, което той е извършил.

Делото на първоапостола е първият значителен принос на българите в славянката култура. То ни дава право да не се чувствуваме като доведено дете в европейската цивилизация, която има писана история от 5000 г., а да знаем, че и ние сме дали своето за обогатяването й.

Но тъй като за нас, българите, образът на Константин-Философ е скъп, и мислите около него могат да прозвучат пристрастно, искам да завърша с няколко оценки на известни чужди учени.

Австрийският славист проф. д-р Рудолф Айцетмюлер дава високо признание за делото на Константин-Философ Кирил и за достойнствата на старата българска литература:

„Старобългарската литература, като се почне от творчеството на братята Кирил и Методий, не само че ознаменува началото на славянската писменост; тя остава и в течение на следващите векове значителен фактор за развитието на културата на южните и източните славяни.” („Антени”, 4. VI. 1980 г.).

Искам да приведа и мнението на големия съветски учен акад. Д. С. Лихачов.

В статията си „Историческите корени на нашата общност” („Литературна мисъл”, кн. 10, 1977 г.) той прави следното обобщение:

„… Руската литература е възприела от старобългарските автори, главно от Кирил и Методий и техните ученици, много идеи. Световъзприемането на цялото славянство е било дълбоко присъщо на съчиненията на Кирил и Методий и е преминало и в руската литература.”

Накрая искам да спомена известния френски българист проф. Роже Бернар, който в словото си, произнесено на тържеството за Кирил и Методий в Париж на 23 май 1963 г., заяви, че „единствен славянският апостол е най-могъщият ум на деветото столетие, съчетал в себе си качествата на голям книжовник, философ и педагог”.

По-нататък той изтъкна, че „в наши дни делото на Кирил и Методий, започнато преди единадесет века, е една от най-грандиозните културни епопеи, които човечеството помни, като в същото време то ни удивлява с вечната си актуалност.” („Антени”, 20.11.1980 г.).

Говорейки за почитта към паметта на двамата великани на духа, проф. Роже Бернар призовава:

„Нека тя да бъде съхранявана и тачена не само от българите, не само от другите славянски народи, но и от всички народи, докато хората влагат смисъл в думите прогрес, култура, човеколюбие.”

——————————

сп. „Жената днес”, бр. 5, 1981 г.