Николай Отрада

превод: Красимир Георгиев

ВЪВ ВЛАКА

Вагонът тих е.
Всички спят.
Лек звън.
Те имат право
на спокоен сън.
Но аз не спя,
вън гледам:
нощна птица
прелита хей така
над нощната
река.
Гора шуми и ми се иска
да я погаля
ласкаво с ръка.
Горите свършват.
Влак лети нататък
през степ.
В степта - сумрачни езера.
Трева до пояс е край езерата.
Тъй някога
с другар в игра
в сребристо утро
слагахме капани
от тънки жици.
В детския ни свят
ловяхме птиците
и с топли длани
ги пускахме отново да летят.
Вагонът тих е,
всички спят.
Лек звън.
Те имат право
на спокоен сън.
И само аз
седя си сам, не спя…
В прозореца -
среднощната земя.
Туй, що не видя в мрачната тъма,
като трънчар
в мечтите си лепя.

1939 г.

——————————

В ПОЕЗДЕ

В вагоне тихо.
Люди спят давно.
Им право всем
На лучший сон дано.
Лишь я не сплю,
Гляжу в окно:
Вот птица
Ночная пролетает
Над рекой
Ночной.
Вот лес далекий шевелится.
Как девушку,
Я б гладил лес рукой.
Но нет лесов.
Уходит дальше поезд.
Мелькает степь.
В степи озер до тьмы.
Вокруг озер трава растет по пояс.
В такой траве когда-то мы
С веселым другом
На седом рассвете
Волосяные ставили силки -
И птиц ловили.
И, как часто дети,
Мы птиц пускали радостно с руки.
В вагоне тихо,
Люди спят давно.
Им право всем
На лучший сон дано.
Но только я
Сижу один, не сплю…
Смотрю на мир ночной -
Кругом темно.
И что я ни увижу за окном,
Я, как гончар, в мечтах
Сижу леплю.

1939 г.