Недялка Каралиева
Недялка Маринова Каралиева, българска писателка и журналистка, е родена през 1915 г. в Лясковец в семейство на учител. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”. Пише разкази, повести, фейлетони, пиеси. Печата активно в периодиката - в. „Заря” (там е нещатен журналист като студентка), в. „Мир”, а след 9.09.1944 г. - във в. „Работническо дело”, сп. „Жената днес” сп. „Театрална библиотека”, сп. „Кинозикуство” и мн. др. Член на РМС, на БКП. След 9.09. е завеждащ отдел „Писма на читателите” във вестник „Работническо дело” (официален орган на БКП) и фейлетонист. Обикаля цялата страна във връзка с работата си и се среща с много хора. Уволнена е за фейлетон за секретаря на Окръжния комитет на БКП в Русе. Съпруга на Миладин Колев от април 1939 г., активен участник в социалистическото и комунистическото движение преди 1944 г., заемал редица отговорни постове в държавата по време на социализма. Съчинения: „Славен път” (разкази, 1945), „Развигорци” (повест, 1952), „Неуловимият” (фейлетони и очерци, 1960), „В клетка: пиеса, Граница, пиеса) 1965, „Ден на предложенията” (пиеса в 3 действия, 1965), „Очите му бяха сини … или кафяви?” (пиеса в 3 картини, 1969), „Корабчето (Седем на нула за мен)” (комедия в 2 ч., 1970), „Драматични миниатюри” (1972), „Малки повести” (1975), „Янтра, чуваш ли ме?” (повест, 1970, 2 изд. - 1980), „Зълболярин и пъстро село Капанци” (легенда, 1980), „В клетка. Пиеси, т. 1″ (1989), „Еретиците. Пиеси, т. 2, (1993), „Журналистката или Записки за българската душевност в периода 1944-1958″ (1995). Умира през 2000 г.
Публикации:
Проза:
