Петко Тихолов

Родината над бездни е надвесена,
картечен вой на снопове коси,
горят села, край тях мъже обесени,
а огънят припламва и пълзи…

Дим черен се разстила из просторите,
окови робски враг зловещ кове,
безброй нагайки вият във затворите
и тънат в страх села и градове.

Смъртта зловеща, блудница окаяна
лети над родната размирна шир,
но сепва се учудена и смаяна
пред своя ненаситен кървав пир.

Злочести майки и деца посърнали
изпълват с плач и клетви всеки дом.
най-смелите, аз знам, не са се върнали -
те паднаха в суровия разгром.

Скръб тежка е притиснала сърцата ни
за твойте жертви, о, народ любим.
Покрусена, но жива е страната ни,
забулена в пепел и черен дим.

Април 1925