Николай Некрасов

превод: Никола Фурнаджиев

ЛЮЛЧИНA ПЕСЕН

(подражание на Лермонтов)

Спи, немирнико безвреден!
Нани, нани, на!
В люлката ти мътно гледа
медната луна.
С приказки не те приспивам -
правдата узнай!
Спи, очичките закривай,
нани, нани, на!

Напоследък вик отраден
тръгна в областта:
уличен, под съд е даден
твоят мил баща.
Но крадец е той известен,
има вещина.
Спи, дете, доде си честно!
Нани, нани, на!

Ще растеш, ще видиш с време
лошо и добро.
Фрак ще купиш и ще вземеш
във ръка перо.
Ще речеш: „С доброто аз съм
в своята страна!”
Спи си - пътят ти е ясен!
Нани, нани, на!

Ти ще си чиновник малък
и подлец в ума;
ще ти махам с кърпа бяла
сутрин от дома.
Ти гърба си ще превиваш
с чудна леснина.
Спи, додето си свенливо!
Нани, нани, на!

Като агне тих и кротък,
и дебелоглав,
ще докопаш мазен кокал
с низкия си нрав.
Кражбата не ще тревожи
твойта добрина.
Спи, да грабиш днес не можеш.
Нани, нани, на!

Дом ще купиш ти с етажи
и ще пипнеш чин,
големец ще станеш важен -
руски господин.
Ще живееш, ще си с ясна,
мирна старина.
Спи, чиновник мой прекрасен!
Нани, нани, на!

НРАВСТВЕН ЧОВЕК

1.
Живеейки в съгласие с морала,
не съм направил никому злина.
С любовника си, скрита под воала,
веднаж избяга моята жена.
В дома му аз с полиция проникнах,
дуел поиска - аз не се откликнах,
тя легна на легло - и не стана,
че скръб и срам я бяха изтерзали.
Живеейки в съгласие с морала,
не съм направил никому злина.

2.
Дълга си в срок не върна мой приятел.
Намеквайки другарски за това,
делото аз в съдилището пратих,
съдът приятеля ми окова.
Макар за туй да нямах аз причина
дълга простих и цялата вина.
Почетох го със сълзи опечален…
Живеейки в съгласие с морала,
не съм направил никому злина.

3.
Мой селянин аз за готвач повиках;
и той успя - готвач добър той бе.
Но често от дома да бяга свикна -
обичаше да мисли и чете.
Такава грешна страст, че има знаех
и уморен да плаша и ругая,
набих го, както бий баща сина,
Удави се - бе лудост го хванала.
Живеейки в съгласие с морала,
не съм направил никому злина.

4.
Аз имах щерка: влюби се в учител,
да бяга с него искаше дори.
С проклятие я сплаших, укроти се,
ожених я за дядо със пари.
Домът им беше пълен като чаша,
но изведнъж да гасне почна Маша,
от гръдна болест легна, не стана,
останахме ний всички да я жалим.
Живеейки в съгласие с морала,
не съм направил никому злина.