Стефан П. Стефанов

Някои изследователи може би биха определили инж. п-к Петър Алексиев Спасов - Синигерски (1941 - 2021) като летописец. Това ще бъде само по-поетично, но не и достатъчно точно. Той не се е готвил да бъде краевед, но израства като такъв. По стечение на обстоятелствата става военен инженер, а с краезнание се залавя след пенсионирането си.

Петър Алексиев е роден в с. Люта (дн. с. Владимирово) на 28 юни 1941 г. в обикновено селско семейство, което с труд образова него и по-малкия му брат Славей. Прекалено строгият баща непрекъснато изисква висок успех и синът го постига - завършва средно образование с отличен успех и е член на Учкома (Ученически комитет) на гимназията.

Приет е и завършва ВНВУ „Васил Левски” в гр. В. Търново като инженер лейтенант. Започва неговата възходяща кариера в НШЗО „Хр. Ботев” (Народна школа за запасни офицери), гр. Плевен като Началник участък „Бойни и колесни машини в АБТР (Автобронетанкова работилница), по-късно като Началник на АБТР. Завършва с отличен успех ВА „Г. С. Раковски”, става Старши помощник-началник на Техническа служба по експлоатацията и ремонта на АТТ, преподавател в цикъл „ТТ и АП” и се пенсионира на 31 март 1991 г. като Началник на цикъл „ТТ и АП” с 22 заболявания. В НШЗО той е партиен секретар и инициатор на технически иновации, които се внедряват заради високата си ефективност.

В различни периоди от време Петър Алексиев е филателист, рибар, гъбар, лозар, овощар и пчелар. Пише приказки, разкази, пътеписи и публицистични материали, някои от които публикува в самоковския в. „Приятел”.

След 32 г. военна служба и два развода помага на старата си и болна майка, която почива през 1998 г. (баща му почива през 1985 г.) Останал сам, атеистът Петър Алексиев намира известна утеха в православната религия.

Той е четящ човек и никога не скучае. Веднъж попада на тетрадка, която е преписал от чичо си Георги преди години. В нея открива родословното дърво на фамилията си Синигерите и започва да го допълва с много разпитвания и търсения. Точно тогава, благодарение на своята класна и учителка по история Йонка Исаева, научава за Дружеството на краеведите в Монтана и веднага се включва с доклад за фамилията Синигерите в предстоящите краеведски четения в Монтана. Така се ражда краеведът Петър Алексиев. Краеведите му дават допълнителна информация, подсказват му някои идеи и той използва предложенията им. От този момент става редовен участник в краеведските четения на Дружеството на краеведите в Монтана с изключение на шестгодишното му пребиваване в с. Рельово, Самоковска община.

Покрай изследванията си за големия род на Синигерите Петър Алексиев попада на документални източници и за историята на с. Люта (дн. с. Владимирово), а и доста приятели от селото му дават полезни сведения за нея.

Само най-близките знаят за финансовите ограничения на краеведа поради неговата всеотдайност към потомците му. Болестите му често го безпокоят и изискват лечения, които са свързани с разходи. Ето какво съобщава той в „Истината и играта” на с 142: „Взех заеми и използвах всичко, с което разполагах, без оглед на възможностите ми да се възстановя финансово в скоро време.” Това прави, за да издаде втори път историята на с. Владимирово през 2009 г.

Най-плодотворен се оказва периодът 2006 - 2012 г., когато Петър Алексиев се преселва във вилата на своята комшийка и приятелка от детството Сашка, която е лекар в гр. Самоков. По негова инициатива в града се създава Дружество на краеведите, което развива организиран научен живот начело със заслужилия краевед на Съюза на краеведите в България Георги Захов. Самият Петър Алексиев се изявява и като публицист в самоковския вестник „Приятел”.

Местните библиотечни работници му оказват всевъзможно съдействие и през 2007 г. Петър Алексиев издава „История на с. Владимирово (с. Люта), общ. Бойчиновци, обл. Монтана”, която преработва и преиздава през 2009 г., през 2012 издава част втора от същата книга под заглавието „100 години от Балканската война. История на с. Владимирово”, част втора, 88 с. Чак през 2017 г. обединява двете части в трето преработено издание „История на с. Владимирово (Люта)”. В историята на родното си село авторът включва много фотографии и родословните дървета на всички 203 фамилии.

През 2015 г. Петър Алексиев издава монографията „Говорът на село Владимирово (Моят майчин български език)”, БГ „Принт”, Враца, 212 с., за която ползва като консултант доктора по филология Мария Деянова. Това е един сполучлив речник на местния диалект.

През 2013 г. излиза книгата му „Истината и играта (спомени и размисли), 211 с. Тя е пълна със случки и игри от детството, ученическите години, характеристики на роднини, преподаватели, колеги и началници в службата на Петър Алексиев като офицер, преподавател и инженер. Има изповедни страници за личния му живот, философски и политически коментари за сблъсъка на един идеалист със суровата действителност по време на социализма и капитализма. Тук могат да се открият истинските му приятели, които не само са го окуражавали, но и са му помагали материално и духовно в неговия живот и творчество.

През 2018 г. Петър Алексиев съставя и издава книгата на учителя, опълченеца и общественика Алекси поп Ангелов поп Цанов от с Якимово (по-точно от с. Якимово 1, т.е. бившето с. Прогорелец), чиито корени са от с. Люта (дн. с. Владимирово).

Петър Алексиев подарява част от своята библиотека на Регионална библиотека „Гео Милев” и на Регионалния исторически музей в Монтана.

През 2015 г. награден с Почетен плакет на община Бойчиновци за своя краеведски принос и цялата родословна картина на с. Владимирово. За същото той става носител на званието Заслужил краевед на Съюза на краеведите в България от 2014 г.

П-к инж. Петър Алексиев Спасов-Синигерски живя и твори пълноценно за България и за родния си край. Неговият всеотдаен труд го нареди сред забележителните краеведи на област Монтана.