НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Новата история на българския народ започва с неговото възраждане. Възраждането е едно сложно явление, което се проявява по две главни линии: 1) стремеж към просвета и борба за духовна свобода и 2) борба за политическа независимост.
Разбира се, че и нашето възраждане, като всяко историческо явление, има своя материална база.
А тя е подобреното икономическо положение на българския народ (и в частност на българското занаятчийство) от края на 18 и началото на 19 векове, което поражда един културен подем, който е изходна почва в борбата, както за духовно, така и за политическо освобождение.
Свободолюбивият български дух и споменът за българската независимост са се пазили дълбоко в манастирите и недостъпните балкански краища, а също и в така наречените войнишки села, които са имали самоуправление и които често са били огнище на народните бунтове и въстания против поробителите.
При появата на по-горе посочените исторически условия, тоя дух излиза из своето ограничение и плъзва нашироко из недрата на целия български народ и запалва буйния огън на Възраждането.
Знае се, че първата искра за тоя огън е дадена от Атонския монах Паисий Хилендарски, който със своята „История славянобългарская” събуди заспалия български дух и пресече пътя на гръцките домогвания за претопяването на българския народ и изчезването му от историческата сцена.
След Паисия се появиха цяла плеяда от самоотвержени и предани народни синове, конто работеха упорито за просвещаването и духовното обособяване на българския народ и поддържаха вярата му за неговото политическо освобождение.
Тази плеяда от труженици, конто се бяха отдали всецяло на своя народ, ние наричаме Народни будители.
Колко ярко светят техните имена на българския небосклон! Всяко име: от отца Паисия и Софрония Врачански, през представителите на черковната борба, до Раковски, Ботев и Левски и до героите на Априлското въстание, е отделна страница от нашата история.
Народните будители - водачи на българското възраждане, имаха един идеал: просветен и свободен народ.
И най-високата форма на нашето възраждане - революционната борба за политическа свобода, като основа за материално благоденствие - е въплощение именно на тоя идеал.
Тая борба се водеше от широките народни маси. На тях революционните водачи възлагаха всичките си надежди.
Те остро нападаха и изобличаваха чорбаджийското съсловие, което заинтересувано материално, съюзничеше с турската власт и подриваше борбата против нея.
Когато говорят за народа, Ботев и Раковски винаги изключват чорбаджийството. С голяма омраза към него се отнася и Л. Каравелов.
Това показва, че нашето възраждане в основата си е дълбоко демократично движение.
То е движение за просвета, политическа свобода и равноправие. Затова, когато празнуваме паметта на народните будители - възрожденци, ние винаги трябва да си спомняме за техните високи идеали и за богатото наследство, което са ни оставили.
От това наследство ние трябва и сме длъжни да се учим и вдъхновяваме в нашата обществена дейност.
Всеки българин, който обича родината си, трябва да носи високо знамето на народните будители.
——————————
в. „Родопска мисъл”, г. 6, бр. 2, 26 октомври 1937 г.
