Борис Марзоханов

За да блесне пред нас подвигът на тия велики мъченици на българската свобода, независимост и култура, нека за миг се върнем назад, когато кърджалии, даалии и башибозуци чрез острието на своя ятаган, искаха да спрат всяка наченка и проява за самостоятелен политически живот от страна на българското племе.

Нека пред нашия мисловен поглед се мернат развалините на Чипровец, Търново, Батак, Перущица, Брацигово и хиляди още села, градове и паланки, дали свидна дан за свободата на Родината.

Нека нашето сърце днес затупти заедно със сърцата на ония знайни и незнайни светци, чийто девиз беше: „Свобода или смърт”, чиято цел беше свободна и независима България, а средствата за нейното постигане - цената на собствения живот.

Само така ние ще имаме ясна представа за епохата, която роди, създаде и възпита цялата тази плеяда родолюбци, известни под името „народни будители”.

Онова, което те направиха за България и българския народ, е несравнимо с нищо.

Техните дела ще останат безсмъртни! За тях с благоговение ще си спомня всеки българин, където и да се намира той.

А това е онази благодарност и преклонение пред тия мъченици за нашия род и вяра, която справедливо им се отдава.

И днес ние мъчно бихме могли да си представим на какъв език щяхме да говорим, на какъв език щяхме да пишем, ако бледоликият, но могъщ и недостижим по дух светогорски монах не беше извикал: „Българино, защо се срамиш да се наречеш българин?”

Мъчно можеше да се определи нашето политическо верую, ако не бяха Ботев, Левски, Каравелов, Софроний Вратчански, братя Миладинови и др., които издигнаха в култ нашата националност.

Докато черквата е определила своите „четиридесет мъченици” за светци, дали своя живот за тържествуването на християнската правда, то не с по-малка далновидност е определен и денят на народните будители.

И те не пожалиха нищо свое скъпо пред единствената съкровена цел: Свобода.

Днес, когато на хиляди места ще се чествува паметта на тия, които събудиха българина от тежкия му вековен сън, когато стройни редици ще манифестират своите чувства към великия подвиг на неумиращите герои, когато ораторите ще хвърлят светлина върху техните заслуги и дела, импозантните и величави фигури на народните будители сякаш стават по-могъщи и по-недостижими.

А тяхната слава блести в своето вековечие, за да сочи истинския верен път, по който България трябва да върви, за да се радва на едно истинско благополучие.

——————————

в. „Родопски възход”, бр. 24, 31.10.1942 г.