Али Шогенцуков
Али Шогенцуков (Али Асхадович Шогенцуков), кабардински съветски и руски писател - поет, прозаик и преводач, основоположник на кабардинската литература, е роден на 28 октомври 1900 г. в с. Кучмазукино, Терска област (сега гр. Баксан, Кабардино-Балкарска АССР). Първите си получава в началното селско училище, където преподават руски учители. Завършва курсове за подготовка на учители (1916), учи в педагогическото училище в гр. Бахчисарай (1917), завършва педагогическо училище в Истанбул, Турция (1919). Публикува поезия и публицистика във в. „Карахалк”, в. „Социалистическая Кабардино-Балкария” и др. Работи в органите на ЧК в Дагестан, като учител по кабардински език, директор на училище, инспектор в районни и областни културни институции в Северен Кавказ, от 1934 г. е в Съюза на писателите на автономната република, научен сътрудник е в Института за национална култура на Кабардино-Балкарска АССР, участва в експедиции за разучаване на фолклорното творчество на кабардинци, адигейци и черкези. Пише на руски и на кабардински език, основоположник е на кабардинската поезия и кабардинската литература. Превежда на кабардински творчеството на руски класически поети - А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов и др. Заслужил деятел на изкуствата на Кабардино-Балкарска АССР (1939). Автор е на книгите с поезия и проза на кабардински и руски „Мадина: Стихи и поэмы” (1933), „Вчерашние дни Тембота” (1935), „Камбот и Ляца” (роман, 1938), „Стиххэмрэ поэмэхэмрэ” (1938), „Рассказ старого Булата” (1939), „Пиренейская роза” (1940), „Хьэжыгъэ пут закъуэ” (1940), „Ныбжьыщэ хахуэ” (1940), „Стиххэмрэ поэмэхэмрэ” (1941) и „Юный герой” (1941). През есента на 1941 г. попада в плен на фашистките нашественици, на които отказва да сътрудничи. Умира на 29 ноември 1941 г. в нацисткия концлагер край Бобруйск, Белорусия.
Публикации:
Поезия:
