ДА ЖИВЕЯ!

Елена Ширман

превод: Красимир Георгиев

ДА ЖИВЕЯ!

Из поемата „Невъзможно”

А нима има край моят рошав свят,
мойто тяло неспиращо в труп да изтлее?
Ако двайсет години с живот чепат
като гъсти дървета кънтят - живей!

Ако с кичури буйни улавям така
слънчеви протуберанси,
ако жилките тичат по мойта ръка
с неповторими танци!

Как да живея! Парче по парче
като листа на земята да съхна,
тласък във вените да ме влече,
сгъната в болка, от ярост настръхнала.

1930 г.

——————————

ЖИТЬ!

Из поэмы „Невозможно”

Разве можно, взъерошенной, мне истлеть,
Неуёмное тело бревном уложить?
Если все мои двадцать корявых лет,
Как густые деревья, гудят - жить!

Если каждая прядь на моей башке
К солнцу по-своему тянется,
Если каждая жилка бежит по руке
Неповторимым танцем!

Жить! Изорваться ветрами в клочки,
Жаркими листьями наземь сыпаться,
Только бы чуять артерий толчки,
Гнуться от боли, от ярости дыбиться.

1930 г.