ДА ЖИВЕЯ!
превод: Красимир Георгиев
ДА ЖИВЕЯ!
Из поемата „Невъзможно”
А нима има край моят рошав свят,
мойто тяло неспиращо в труп да изтлее?
Ако двайсет години с живот чепат
като гъсти дървета кънтят - живей!
Ако с кичури буйни улавям така
слънчеви протуберанси,
ако жилките тичат по мойта ръка
с неповторими танци!
Как да живея! Парче по парче
като листа на земята да съхна,
тласък във вените да ме влече,
сгъната в болка, от ярост настръхнала.
1930 г.
——————————
ЖИТЬ!
Из поэмы „Невозможно”
Разве можно, взъерошенной, мне истлеть,
Неуёмное тело бревном уложить?
Если все мои двадцать корявых лет,
Как густые деревья, гудят - жить!
Если каждая прядь на моей башке
К солнцу по-своему тянется,
Если каждая жилка бежит по руке
Неповторимым танцем!
Жить! Изорваться ветрами в клочки,
Жаркими листьями наземь сыпаться,
Только бы чуять артерий толчки,
Гнуться от боли, от ярости дыбиться.
1930 г.