Данушка Матова

Тополов пух върти досаден бяг.
С тополов пух през юни идва лятото.
И странно - връща мисълта за сняг,
ненужна като вече преживяното.

Тополов пух косите ми скрежи
и като мрежа пред очите пада.
Наистина, за зима ли тъжи
ръката ми по летному прохладна.

Тополов пух, досадно закачлив,
лъжливо нежен и непоетичен. . .
Дали и моят порив е лъжлив -
аз чакам зима, лятото обичам.

1978