ЗАПЛАХА
ЗАПЛАХА
Загадката живот и смърт
от колко време те измъчва?
А тайни няма. Няма тук-отвъд:
материята себе си излъчва.
Лъчение на слънце, на звезди
угаснали през векове далечни.
Съсухрените майчини гърди
все тъй излъчват нежността си вечна.
И сър Нютон, разбира се, греши:
пространство празно? То не съществува.
Витаят двете влюбени души
и между тях любов и страст бушува.
И аз ти казвам не да те теша,
заплашвам те: не ще те изоставя.
Живей, ходи… Но моята душа
от някоя звезда ще наблюдава.
1985
ЕСЕННИ ЧЕРЕШИ
Със чудеса изпълнен, този свят
наистина е дивен и вълшебен -
дори шейсетгодишен аз съм млад,
защото най-случайно срещнах тебе.
В градината ми - светъл райски кът,
из който цяло лято скитам грешен -
дърветата родиха втори път
и аз ти нося шепичка череши.
Но теб те няма. Мина шест без пет.
пребродих всички малки кафенета,
фонтанът пред общинския съвет
запрати водни струи към небето.
Но теб те няма. Мъртвите звезди
до стотни от секундата са точни
и атомът до атом се реди.
а ти не идваш, може би нарочно?
Потъпкал хитро всички правила,
животът всъщност е злодей предрешен.
И гълъбите удрят със крила -
кълват, кълват проклетите череши!
1987
