Георги Рупчев

Зима, зимичка… Мароканско одеяло.
Майка ти на дивана плете.
Вътре е топло, вънка е бяло.
Можеше - вън или вътре - да има дете.

Зима, зимичка - заешка кожа,
мокри обувки в антрето, потни стъкла.
Слънцето реже с криви ножички
книжни лястовици и хвърчила.

Може би можеше да бъде иначе.
Може би… Иначе би ли могло?
Карай, свърши се. Ей, зима, зимичка,
сякаш че нищо не е било.

Зимичка, зима. Грипът минава,
след някой ден ще си вече на крак.
Впрочем зимата си е такава -
безотговорница. Факт.

1983