Константин Павлов

Тази къща стои като спомен
от ония нерадостни дни.
Пощадила коварната бомба
само две почернели стени.

Тук сега се събират децата
и играят до късно в нощта.
Тежък спомен не стряска играта -
те не знаят за много неща.

Но веднаж сред цимент и кирпичи
и изгубил цвета хоросан
чернооко немирно момиче
малка кукла намерило там.

О, каква интересна находка!
За момент секнал детският смях.
Всички гледали, гледали кротко
потъмнялата кукла от прах.

Тя се гушела прашна и кална
с изкривено от удар лице.
И личало, че много отдавна
не е бивала в детски ръце.

Някой тихо запитал: Чия е? -
своя страшен въпрос не разбрал.
Но понеже туй никой не знаел,
продължили пак свойта игра.

Продължили играта децата.
Смях отеквал до късно в нощта.
Тъжен спомен не стряскал играта -
те не знаели много неща.

1956