ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
След зимата идваха пролетни птици
за радост да пеят по наште места,
а в тази омразно сурова тъмница
прелитаха твойте любими писма.
В тях имаше нежност и топла утеха,
в тях бликаше свежест от външния свят
и вечно пред мене - за мене цъфтеха
очите ти черни във пролетен цвят!
Любима другарко, тъй идваше пролет
и в моята клетка от хладен бетон -
аз сякаш долавях пак птичия полет
високо в небето - на синия фон.
То пролет не беше и тук не цъфтеше
ни люляк, ни рози, ни ален божур,
О, твоята обич за мене гореше -
тя беше и пролет, и слънчев лазур.
Дойдоха ли птички таз пролет в полята,
полята покри ли килим от цветя -
защото тук вече не с стигат писмата
и пролет при мене не се разцъфти.
Напразно ги чакам аз всяка привечер
да кацнат при мене, тъй както преди,
съмнения глождят душата ми вече,
тревога разтърсва младежки гърди.
А колко е тежко да бъдеш разлюбен
след толкова трепет по скъпа жена!…..
Злорадствай животе, жесток и безумен!
Злорадствай, тъмнице, над мойта злина!
Линеят цветята без пролетни листи,
орелът бе пролет умира - но аз,
но аз ще живея без пролет лъчиста
и с твърдост ще чакам свободния час!
ПРЕЗ БУРНА НОЩ
Небето бълва канонада дива
и огнени рала раздират мрака.
Аз гледам през решетката ръждива
как в бурята сега прелита влака.
Със огнени очи сега тъмата -
помъкнал с грохот тежките вагони
лети, лети надолу в дъжд и вятър,
та роден край в предутро да догони…
Кога ли с този влак ще си замина
през бурна нощ към бащината къща -
и майка ми в просъница да види:
освободен, сина й се завръща?…
Не знам, а вънка бурята боботи
и огнени рала дерат простора
и в тази дива музика без ноти
сега трепери даже и затвора.
