НАСЪН
превод: Невена Стефанова
НАСЪН
Черната разлъка - мъка трайна -
носим ний по равно - аз и ти.
Плачеш? По-добре ръка подай ми
и насън поне ме посети!
Двама с тебе като планините
няма да се срещнем в тоя свет.
В полунощна доба по звездите
ти поне изпращай ми привет…
***
Ти пак си със мене,
приятелко есен!
Ин. Анненский
На юг още никой се в дом не прибира,
в градините още е рай.
Аз есен за своя другарка избирам
тук в хладния северен край.
Живея, тъй сякаш на сън, в чужди дом съм
и може би мъртва в нощта,
а там огледалото в здрачна изтома
стаява тъй странни неща.
Вървя между черни елхи нискостебли
и съскат тревите край мен.
Мъждивият месец отгоре ме дебне
подобно на нож нащърбен.
На нощта несбъдната среща последна
навред нося спомена с мен -
лек, чист, хладен пламък - и той е победа
над моя живот огорчен.
